Това ще промени Русия. Към по-лошо.
22 януари 2019Тези дни руското интернет издание "Проект" публикува проучване за емиграцията от Русия, което предизвика силен отзвук. Методиката на проучването и цифрите, до които стигат авторите, може и да повдигат известни въпроси, но същността на проблема е вярно отразена: стотици хиляди хора са напуснали Русия през последните години и този процес продължава.
Интересен факт е, че цифрите от официалната руска статистика за емиграцията са доста по-ниски от цифрите, които представят приемащите страни - например Германия. През 2017 година в Германия са пристигнали 24 983 руски граждани, а данните от Москва сочат, че само 4 694 руски граждани са емигрирали в Германия.
Всъщност това не е никак странно. Руските власти имат интерес от наличието на такива "мъртви души" – т.е. хора, които окончателно са напуснали страната, но в официалните данни продължават да се числят към населението на Русия. Това е полезно и за общата статистика, която е призвана да замаскира загубата на население.
Емиграцията като отдушник
Важен детайл е, че през последните години от Русия си тръгват предимно младите и добре образовани хора с перспективни специалности, както и онези, които са достатъчно състоятелни, за да започнат нов живот в друга държава. С други думи - заминават активните и готови за промени хора, независимо от възраст, образование и доходи. Същественото в случая е това, че става дума за хора, които са недоволни от ситуацията в Русия. Очевидно днешните руски власти нямат нищо против постоянния отлив на подобни хора от страната. Във всеки случай те не предприемат никакви опити да затруднят емиграцията от Русия, макар че постоянно се говори за предстоящото въвеждане на изходни визи.
Възможно е да става въпрос за прагматичното разбиране на емиграцията като естествен клапан, чрез който се изпуска вътрешното напрежение без последствия за режима. И работата не е толкова в политическата емиграция, която си остава капка в морето, а в това, че с общия поток заминават и онези, които биха могли да попълнят редиците на политическите активисти, да станат съратници или спонсори на опозиционните политици и най-важното - техни избиратели. Става дума за няколкото милиона души, които със своята активност и глас можеха да оказват съществено влияние върху ситуацията в Русия.
Дали Съветският съюз щеше да се срине за толкова кратко време и да бъде толкова бързо заместен от капитализъм, макар и с известни уговорки, ако властта пускаше всички желаещи безпрепятствено да напуснат страната? Какво ли щеше да е, ако от 60-те до 80-те години на миналия век от СССР бяха си тръгнали всички онези хора, които по национални или религиозни причини не споделят политиката на КПСС и съветската власт, както и всички непризнати композитори, художници, писатели, режисьори и други хора на изкуството, страдащите от липсата на творческа свобода?
С други думи - всички онези, които са изразявали активно недоволство от празните щандове, от ежедневието, от възможностите за прекарване на свободното време, от образованието, или пък хора, които просто са искали да променят живота си? Ако всички те си бяха тръгнали, деградацията на науката, културата, икономиката и социалния живот в Съветския съюз несъмнено щеше да е още по-голяма, а разпадането на съветската власт можеше да продължи значително по-дълго – навярно поне още едно десетилетие. Съветската власт нямаше как да разреши свободната емиграция от СССР. За това си имаше идеологически причини. Тя искрено вярваше, че е най-добрият, най-справедливият и прогресивен строй на земята и беше готова с желязна ръка да ощастливи с него цялото човечество. При това положение беше ясно, че всички, които искат да напуснат СССР, са предатели, пред които следва да се поставят всевъзможни пречки.
Единствената цел е властта
Независимо от цялата официозна носталгия по Съветския съюз, управляващият руски елит не предлага на обществото никаква цел, заради която би си заслужавало човек да търпи и страда. Основната цел на този елит е да контролира властта и ресурсите, затова колкото по-малко са претендентите за участие в политическите и икономически процеси, толкова по-лесно елитът може да опази властта си в бъдеще.
Няма смисъл да обвиняваме онези, които вече са напуснали Русия или възнамеряват да го сторят, нито пък да ги призоваваме към политическа съзнателност. Самата възможност да смениш местожителството си, както желаеш, е едно от основните човешки права.
Незаинтересоваността на руските граждани, слабостта на опозицията и малобройните протестни акции могат да се обяснят и с това, че много от потенциалните организатори и участници в подобни протести са напуснали страната през последните години. И нямат никакво намерение да се връщат.