Този път Радев показа принципност
8 ноември 2019
Коментар на Петър Чолаков
Президентът Радев изпрати на поправителен изпит не само единствения кандидат за главен прокурор, а и ВСС. Мотивите на държавния глава да не подпише указа за назначаването на г-н Гешев бяха три: липса на състезателност при избора; липса на високо обществено доверие към кандидата, за което говореха критичните становища на представители на гражданското общество; и наличие на „масирана служебно-институционална подкрепа" за Гешев, макар това да влиза в разрез със Закона за съдебната власт.
Тези аргументи са повече от достатъчни. Ако президентът Радев бе посочил други доводи - например поведението на г-н Гешев пред ВСС, фактът, че кандидатът си позволява пристрастно да лепи етикети като „десни екстремисти” и пр., или ако беше изтъкнал съмненията, че претендентът е „помазан" от г-н Пеевски и ДПС - държавният глава би се озовал в подвижни пясъци. Не защото споменатите „допълнителни аргументи” са недостоверни или маловажни, а защото употребата им би дала основания президентът да бъде обвинен в лични нападки, а също и заподозрян в изпълнение на политическа поръчка.
Стабилна и трудна за атакуване аргументация
Все пак президентът можеше да демонстрира още по-голяма решителност. Например като инициира промени в конституцията. Разбира се, критики към него ще има, каквито и да са мотивите. Но взискателният подбор на аргументите от страна на президента създава стабилна и трудна за атакуване основа за връщането на кандидатурата на Гешев обратно към ВСС.
Дали обаче становището на държавния глава променя нещо? Без намесата на Конституционния съд (КС) и негово тълкувателно решение, шансовете за нова процедура с издигането на нови номинации, клонят към нула. Вместо това, се очертава възможността ВСС експедитивно да прегласува избора си. Разбира се, по този начин няма да бъде отговорено на аргумента за липсата на състезателност. Не е изключено да видим и някакво скалъпено театро във ВСС, на което, от кумова срама, преди да се препотвърди г-н Гешев, се дискутират мотивите на държавния глава. Макар че ВСС вече заседава 10 часа по въпроса, а резултатът е известен.
Сценариите са няколко
Първо, президентът изпълнява дословно чл. 129, ал. 2 от Конституцията и се съобразява с препотвърденото решение на ВСС без коментар. Това развитие изглежда най-вероятно.
Второ, позовавайки се на това, че ВСС е игнорирал мотивите му и не е стартирал нова процедура по избора на главен прокурор, президентът сезира КС за тълкуване на Конституцията в чл. 129 - и конкретно - какво означава изразът „повторно предложение”.
Президентът е длъжен да издаде указ при успешен повторен избор, направен от ВСС, но не е обвързан със срок, а докато КС се произнесе, могат да минат месеци. Накратко, това означава „замразяване” на процедурата. Може да се твърди също така, че тя вече е опорочена и нарушена - още на етапа на ВСС.
Иначе казано, държавният глава може да „развие” третия си аргумент - тезата, че публикуваната на сайта на ВСС масирана „служебно-институционална подкрепа” и игнорираните протести от страна на гражданското общество противоречат на (духа на) закона. Г-н Радев вече имаше възможност да бави топката и/или сезира КС, но не го направи. Следователно е съмнително, че ще видим този сценарий.
Какво показа казусът "Гешев"?
Президентът може да бъде критикуван заради липсата на твърдост в отношенията с Русия, заради поведението му пред Руския патриарх при посещението му в България, за позицията му по сделката със самолетите F-16 и т.н. Но в казуса „Гешев”, г-н Радев показа, че не му липсва принципност. Обществото вече видя това в случая с върнатата кандидатура на Георги Чолаков за председател на ВАС. Доказват го и рекордният брой вета, които президентът наложи на актове на парламента.
Независимо че решението на г-н Радев най-вероятно няма да се окаже непреодолима преграда пред г-н Гешев, значимостта на президентското решение не трябва да се подценява. Думата на Радев има обществена тежест и висока легитимност, поради прекия мажоритарен избор, чрез който се определя държавният глава. Винаги е добра новина, когато висша политическа фигура се противопостави на процесите в държава, в която се виждат симптоми на авторитаризъм, а съдебната система е обраснала с клиентелистки мрежи.