Този странен занаят

Анализ на Антоанета Пунчева:

Проституцията в България нараства с плашещо темпо, тя отдавна е проблем с часовников механизъм. Актуалните изследвания показват, че става дума за социален феномен, който обхваща над 15 хиляди млади жени в страната и извън нея, един криминогенен фактор с пандемични размери.

Докато проституцията и произтичащите от нея социални, икономически и морални проблеми растат стремглаво, съвременни механизми за контрол и регулация на явлението почти липсват. Всяка новина в медиите с щемпел МВР показва, че границите на отговорността на проститутките, сутеньорите и големите престъпни босове е някак размита. Това е една сфера на живота в България, в която демократичното управление все още не е настъпило.

Проституцията - начин за оцеляване

Основанията да се проституира: на първо място е хлябът. Бедност, необразованост, пълна липса на доверие, че може да се живее сносно чрез труд и продължителни усилия към успеха... Чрез проституиране много жени гледат децата си сами, помагат на родителите си, издържат и сводниците си. И не вярват, че със заплата от 500 лева (250 евро), в най-добрия случай, ще постигнат самоуважение и по-добър живот.

Албена Стамболова, психолог, който работи по крупния проект „За или против легализирането на проституцията в България”, подкрепен от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, разказва за своите 32 интервюта с проститутки и сутеньори. Изследването, което е на междинен етап, включва разговори и с прокурори, социални работници и полицаи, а също правен и икономически анализ на явлението „проституция” с цел информиран публичен дебат и набавяне на експертиза за бъдеща адекватна нормативна база.

Улични и магистрални, клубни и луксозни

Проститутки се набират от социалните домове и интернатите, от гимназиите и училищата. Потенциалните жертви не са непременно сред най-бедните съсловия или малцинствените групи. Момичетата първо биват наблюдавани - дали се стремят на всяка цена към лукс и дрънкулки. След „зарибяването” ги обучават как да крият това от родителите си. Голяма част са наркозависими – от дишането на лепило в низшите категории до смъркането на кокаин при луксозните проститутки. Наркотиците са сред най-старите и популярни средства за дресура.

По-ниския клас проститутки са в голяма зависимост от своята мрежа. Страх ги е, че ще останат без препитание, а и ще бъдат наказани за миналото си. Представителките на по-високите етажи в този занаят са по-скоро „за” легализирането му: искат да имат осигуровки, да нямат сутеньори. Има и жени-сводници. Те, отбелязва Албена Стамболова, създават много добри мрежи, по-голямо чувство за сигурност у проститутките, клиентите също предпочитат тяхното посредничество.

Немаловажна причина за влизането на момичетата (най-многобройни на възраст между 18-20 години) в „професията” е, че става прекалено лесно. А веднъж попаднали в този микросвят, има много механизми да бъдат държани в него за дълго, да не използваме патетичното „завинаги”. Разбира се, има и други гласове: „Ще проституирам, докато съм студентка, после ставам адвокат”.

Георги Петрунов, д-р на социологическите науки, който работи върху демографския профил и типология на проституиращите, добавя към трите страти – нисък, среден и висок слой, и една „курортна форма на проституция’”, която е много силна през летния сезон. Данните показават и наличието на „ловна” проституция, този сегмент е регистриран в Ямбол. Чужденци идват на лов, но получават съпътстващ пакет услуги. Това е „веселата” част. Изследванията на социолога досега са показали и основните схеми за изпиране на пари от трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Данните там въобще не са весели. Законодателната база, която засяга тематиката, е от 1975 година.

Криминале

Проблемът се вади и прибира във фризера до поредния полицейски pulp fiction като този в Кърджали, или някоя шумна акция „Пеперудите” за залавяне на проституиращи. Впрочем, има цели улици в центъра на София, в които се спъваш в тях, а таксиметровите шофьори ги знаят по име. В страната няма подходящ правен статус на явлението проституция. С други думи, не е ясно какво и доколко е легално или не, какъв модел държавата трябва да следва и прилага. Дали ще е в посоката на пълна либерализация – като в Холандия, или на пълната рестрикция (САЩ); или нещо по средата? Във всички случаи ще е по-добре от прилагането на овехтяло и непригодно законодателство. Днес проститутките биват задържани като „зозите и суингите” от 60-те – за безделие или нетрудови доходи. Социалната защита на това съсловие, данъчните приходи от неговата дейност, ефикасната борба с трафика на хора с цел сексуална експлоатация – всичко това изостава драстично от размера на явлението „проституция” в България.

„Искам да ни узаконят и да си плащам данъците, но не вярвам, че ще отиват в държавата. Ще има само домове-фасади...” казва една от проститутките от средното съсловие на професията. Скептицизмът в голяма степен се споделя от цялото българско общество - без оглед на всякаква социална стратификация.