Топката се прехвърля на България

"С настоящето моля да бъда освободен от гражданството на ГДР и същевременно да се преселя във ФР Германия". Страница и половина обхваща молбата за напускане на Франк Шахтшнайдер, подадена от него в Съвета на градски район Берлин-Кьопеник с дата 13 юни 1988 година. Три месеца по-късно 26-годишният Шахтшнайдер е мъртъв. През лятото на 1988 година той прекарва отпуската си на българското Черноморие - в Созопол. На 18 август 26-годишният се опитва да преодолее близката граница с Турция, за да може оттам да отпътува за Федералната република. Български граничари го откриват и раняват смъртоносно. На 10 септември той умира в болница в Бургас.

По продължението на Стената

Олаф Шахтшнайдер е здрав мъж на 71 години, който може да понася ударите на съдбата. Но когато стане дума за смъртта на сина му, бащата на Франк се вълнува и след 21 години. Не само заради болезнената загуба. Освен скръб Шахтшнайдер днес изпитва преди всичко ярост. "До ден днешен всеки може да твърди безнаказано, че синът ми е бил престъпник", казва Олаф Шахтшнайдер. Така, както е записано в документацията на Щази.

Който бил заловен да планира бягство, или при опита да го извърши, е понасял в ГДР цялата тежест на репресивния апарат и наказателното право. След германското обединение съответни закони гарантират за тези случаи реабилитация, която е и предпоставка за правото на обезщетение. Жертвите на Стената се реабилитарт според същите мащаби, но само тогава, когато са загинали по германско-германската граница. За онези, които са били убити по "продължението на Стената", т.е. по външните граници на България, Румъния, Унгария или Чехия със Запада, досега не съществува възможност за реабилитация.

На ФР Германия поради причини, свързани с международното право, било забранено да отменя решения или мерки на други държави. Законът за реабилитацията по отношение на наказателното и административното право се отнася само за действията на германски държавни органи.

Задача с повишена трудност за България

Според федералното правителство обаче наследниците на жертвите имали право на компенсационни плащания съгласно закона за подпомагане на някогашните затворници. Това било в сила за опити за бягство през границите на държави, с които ГДР си е сътрудничела за предотвратяването на бягства.

Обезщетения - да, реабилитация - не? Като правило реабилитацията е предпоставката за изплащането на обезщетения или помощи. Поне все пак е очевидно, че не разходите са проблемът - формалните правни норми са препятствието. Топката се прехвърля на България и другите държави.

Според досегашния опит при подобни проучвания е твърде невероятно в самата България да се пусне в ход процедура по реабилитацията. Условията за разчистване на миналото там са трудни. За разлика от Германия, там още няма даже усилия за достойно изясняване на съдбите на граничните жертви.