Топлата връзка между медии и власт

"Осигуряването на медиен комфорт за управляващите в България е вече традиция и няма общо с това кой е на власт. И при двете предишни правителства парите на държавата все преминаваха през банката на Цветан Василев. А сега отново има всички индикации, че статуквото няма да се промени", констатира публицистът Едвин Сугарев.

Според когото в това няма нищо случайно - щом медийната империя на Делян Пеевски, контролирана от Корпоративна търговска банка, осигурява не само медиен комфорт на управниците, но предлага и специалната услуга "Линчуване на политически противници". Това добре се видя при участието на този медиен монопол в провокирания скандал с фалшивите бюлетини в навечерието на последните избори и в опита да бъде овладяна вътрешната сигурност чрез контрол върху ДАНС, казва Сугарев и обобщава: "Така бяха надминати всички представи за обхвата на пипалата на утвърдилия се в България олигархичен модел на управление“.

Правилото на трите списъка

Публицистът е убеден, че свързващото звено в този модел е принадлежността на собствениците на медии и банки към структурите на Държавна сигурност. "Първото оголване на схемата стана още през 1996-1997 г., когато от банковия сектор бяха източени милиарди левове, а причастността на управителите и подуправителите на БНБ към ДС още не бе публична тайна. Спецификата на банката на Цветан Василев е и в подкрепата на руската банка ВТБ, която енергично се настани във финансовия сектор на България и чийто наместник в страната е бившият финансов министър Милен Велчев“, твърди Сугарев.

Властимащите в България са свикнали с обслужването от журналисти в средствата за масова информация, които са притежание на магнати като Пеевски. И това привикване е така силно, че политиците дори не се усещат, когато се изпускат да дават указания и на обществените медии какво и как да отразяват или премълчават. Правилото на трите списъка - тези, за които трябва да се пишат само хубави неща; тези, които подлежат на омаскаряване и тези, за които въобще не бива да се пише, е железен закон, чието пренебрегване в зависимите медии води до незабавно изхвърляне на нарушителя, отбелязва Едвин Сугарев. Според него срастването между властта, медиите и техните собственици ще продължи докато старата политическа класа не бъде изметена. "А това може да стане само тогава, когато в коридорите на властта влезат поколенията, които не са обременени от комунизма и прехода след него“, заключава известният публицист.

Хроника на медийната поквара

"През 90-те година на миналия век политическите партии и лидерите им оказваха пряк натиск върху медиите на фона на липсата на медийна регулация. От 2000-та година в България започнаха да се създават частни медийни групи, които обаче станаха равностойни партньори в дуета с властта. Това извратено публично-частно партньорство предизвиква все по-силна тревога, особено през последните 5-6 години заради опитите на една групировка около Корпоративна търговска банка да се наложи по много агресивен начин, за да постигне монополни позиции в размяната на медиен комфорт срещу финансови и властови облаги“, резюмира ситуацията политологът Даниел Смилов.

Той е убеден, че цената на най-котирания продукт на зависимите български медии - медийния комфорт за властта - е калкулирана в облагите, раздавани на корпорациите. "Средствата за масово осведомяване се превръщат в паралелни правителствени пресслужби. Срещу услугите им държавните пари пък се насочват към банката, която стои зад корпоративните интереси на съответния медиен собственик. Друг механизъм за изплащане на медийния комфорт са рекламите и щедрите комуникационни стратегии по оперативните програми, с които биват възнаграждавани послушните медии“, обяснява Смилов.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Б. Михайлова