Трагедията на границата между Полша и Беларус

Около кървясалите му очи има тъмносини сенки, а носът му е все още леко крив. Насилието, упражнено над 37-годишния сириец Юсеф Атала, е оставило дълбоки следи. От няколко дни той е настанен в приют за бежанци, недалеч от границата между Полша и Беларус. Точното място на приюта се пази в тайна, защото страхът от расистки нападения е твърде голям. 

Броят на хората, които през последните месеци преминаха от Беларус в съседните държави Полша, Литва и Латвия, се увеличи неимоверно. ЕС обвинява беларуския диктатор Лукашенко, че съзнателно пропуска мигранти от Ирак, Сирия, Афганистан и други страни през Минск към източната граница на ЕС.

На границата: насилие и унижение

Юсеф Атала казва, че е бил превозен с различни таксита от Беларус до полската граница. В родината му Сирия му разказвали, че прехвърлянето става бързо и безпроблемно. Неговите рани обаче казват точно обратното. Атала разказва, че полските граничари многократно са го връщали обратно на беларуска територия. Раните му били нанесени от беларуски граничар: "Той ме ритна по лицето и ми счупи костта", казва той и сочи към дясната си буза. "И ребрата още ме болят. Когато ми нанесе първия побой, изпаднах в безсъзнание за няколко минути. Въпреки това той е продължил да ме рита, както по-късно ми разказа моят приятел."

Таер Резк е намерил подслон в същия приют като Юсеф Атала. Резк е 29-годишен сириец, по професия електротехник, но в родината си Сирия не виждал повече бъдеще за себе си. От приятели във Фейсбук научил, че има възможност от Минск да се премине на територията на ЕС. Тогава го посъветвали да отиде в посолството на Беларус и да поиска виза, което и направил. И Резк разказва за побои, които са му били нанесени от беларуски граничари. И той, също като Атала, се надява да получи убежище в ЕС. Същата надежда таят и хората, които все още се намират от беларуската страна на границата.

Националноконсервативното правителство на Полша иска да осуети прехвърлянето на тези хора на полска земя. От октомври насам в страната важи закон, който легализира връщането на мигранти отвъд границата. Правозащитници и ООН обявиха, че тази практика е незаконна и нарушава международните правила.

Говорителката на регионалната полска гранична полиция е на друго мнение. "Полша е длъжна да защитава границата си. Беларус организира тези пътувания на мигранти, а Полша не е първата сигурна страна, на чиято територия влизат тези хора. Те пристигат от Турция или други държави при нас. Не можем просто да ги пуснем на наша земя. Това ще създаде хаос в Европа и ще застраши тукашния мир", казва Катаржина Зданович пред ДВ.

Никой не знае какво точно се случва

За журналисти и членове на НПО е много трудно да проверят какво точно се разиграва от полската страна на границата, тъй като полското правителство е създало буферна зона по протежението на граничната линия. Който навлезе в тази буферна зона, го грози глоба или дори затвор. Патрули от полицаи и тежко въоръжени войници пазят всички подстъпи към буферната зона.

Вътре в нея се допускат само хора, които живеят там. Като Йоана Липинска, която има къща точно край границата с Беларус. Вече от месеци тя помага на бежанците с вода, хранителни продукти и одеяла, защото не може да си затваря очите за трагедията, която се разиграва пред очите й. "А и защото никой изобщо не се грижи за тези хора", казва тя. Дори онези, които успеят да се прехвърлят през границата, често се оказват блокирани в гъсто залесената буферна зона, където има реки, блата и опасни диви животни. Но още по-опасни за мигрантите са липсата на храна и минусовите температури. Най-малко 8 души са починали от измръзване, сред тях има и 14-годишни младежи.

"Нуждаем се от медицинска и хуманитарно помощ", казва Липинска и добавя: "Сега, веднага, но и дългосрочно. Не можем да изоставим тези хора по границата". Засега обаче няма белези, че полското правителство ще допусне независими наблюдатели край границата. А дотогава и журналистите няма да са в състояние да научават какво точно се случва в действителност, нито пък да информират за това.