Трагедията от Варварин

Две пречупени тополи до моста на Варварин напомнят за най-тъжния ден от историята на града - 30 май 1999-та. "Беше неделя. Небето бе ясно и слънчево. Заради пазарния ден и религиозния празник Петдесетница градът бе пълен с хора", спомня си кметът Зоран Миленкович. Той разказва, че на самата сутрин сирените предупредили за опасността от въздушни нападения, само че след два месеца на постоянни бомбардировки хората вече просто не се отнасяли сериозно към предупрежденията.

Какво ли толкова би могло да се случи по обед в едно малко градче, в което не били разположени нито армейски части, нито пък имало някакви военни цели, казвали си те. Изведнъж обаче на небето се появили бомбардировачите на НАТО, които с няколко бомби разрушили металния мост на Варварин. Сред жертвите е и 15-годишната дъщеря на Зоран Миленкович, която в този момент се намирала на моста с приятелки.

След нападението в града настъпила суматоха. Шокираните граждани се опитали да помогнат на ранените, но междувременно бомбардировачите се върнали и атакували отново. "Взривната вълна ме отхвърли на десет метра", разказва 54-годишният Мирослав Дакич, който бил ранен в десния крак. Днес той е с 60% инвалидност.

Какво означава "странични щети"?

"Победата над злото винаги има цена", отбелязва впоследствие говорителят на НАТО Джейми Ший. Според неговия речник, десетимата убити и трийсетте ранени от Варварин са един вид неизбежни странични ефекти. Западната интервенция в република Югославия, която тогава се състои вече само от Сърбия и Черна гора, слага край на гоненията и престъпленията, извършвани от режима на Милошевич срещу албанците в тогавашната сръбска южна провинция Косово. Натовските въздушни нападения обаче взимат 2500 жертви сред цивилното население, според сръбските данни. Правозащитната организация "Хюмън райтс уоч" говори за 500 убити цивилни граждани. Ужасяващият пример от Варварин показва, че някои от "страничните" жертви са били напълно ненужни.

Улрих Дост, берлинският адвокат на пострадалите от бомбеното нападение във Варварин, поиска навремето обезщетение от общо осем милиона марки от Германия като член на НАТО. "Мостът на Варварин няма каквото и да било военно значение, а и нападателите са знаели, че ще има само цивилни жертви", подчертава Дост пред Дойче Веле. "Варварин е на около 200 километра от Белград и на 200 километра от Косово. Там не е имало никакви военни сблъсъци. Представете си какво би било НАТО да бомбардира посред бял ден обществени места и пазари", възмущава се юристът.

Бонският градски съд обаче отхвърли жалбата с основанието, че отделни хора не могат да обвинят една държава заради случилото се по време на войната. Обжалването пред Конституционния съд в Карлсруе също не се увенча с успех. "Правният проблем с държавния имунитет ни бе ясен от самото начало - ние просто искахме да разтърсим политическата съвест", казва Дост. Този ефект обаче и до днес не е постигнат. "Държавите не желаят да променят нищо в международното право. Както през 1999, така и днес продължават да се водят войни из цял свят", казва той.

Истината за войната

Кметът на Варварин Зоран Миленкович не вярва, че някога ще получи обезщетение от Германия. "Обезщетението би означавало признаване на вината. Само че аз си знаех, че престъпленията няма да бъдат признати", заключава той. Успокоява го единствено интересът на световната преса към случая във Варварин. "За мен е важно хората да знаят истината за агресията", казва той.

Десетина дни след нападението във Варварин Милошевич подписа мирното споразумение, последвано от изтеглянето на югославските войски от Косово. По повод 15-тата годишнина от атаките местните жители вероятно ще се съберат в църквата - но този път не заради Петдесетница, а в знак на почит към загиналите.