Трагичният край на Исак Бабел

Исак Бабел е роден на 13 юли 1894 година в еврейския квартал на Одеса. Детството си той пресъздава по-късно в своите "Одески разкази". По настояване на бащата, който е търговец, Бабел изучава иврит и изследва Талмуда. Учителят му по френски език събужда у него любовта към литературата. Исак Бабел е на 15 години, когато пише първите си разкази - на френски език.

По късно следва икономика в Киев, а от 1916 година се заселва в Петроград. Там предлага творбите си на различни издания, но повечето от тях са отхвърлени. През Първата световна война Бабел се сражава на румънския фронт, а след Октомврийската революция работи като репортер и преводач в тайната полиция ЧК. През 1920 година отразява като военен кореспондент Руско-полската война, като придружава казашката конна армия.

Пробивът

Именно по време на тази война възниква най-важната му творба - цикълът от разкази "Конармия", публикуван през 1926 година, го прави известен в литературния свят. Но успехът не го предпазва от вражди и интриги. Легендарният казашки генерал Будьони, който предвожда казашката конна армия, е на мнение, че разказите на Бабел представляват "обида за Революцията и нейните идеали", тъй като вместо да представят героизма на бойците, те се съсредоточават главно върху жестокостите, които конната армия причинява на еврейското население в Галиция.

Вън от съмнение е, че тази творба е една от основните причини за арестуването на Бабел. Съдбоносна се оказва и аферата му с жената на бившия шеф на НКВД Николай Ежов. На 15 май 1939 година Исак Бабел е арестуван и отведен в печално известния московски затвор на улица "Лубянка". Иззети са многобройни негови ръкописи, над които е работил в продължение на години. А самият Бабел е подложен на разпити и изтезания.

Краят

На 26 януари 1940 година, след процес, продължил само 20 минути, писателят е осъден на смърт чрез разстрел, а наказанието е изпълнено още на следващия ден в московския затвор "Бутирка". Заповедта за екзекуцията е подписана лично от Сталин.

"В продължение на много години ме лъжеха и твърдяха, че Исак е жив и че се намира в някой лагер. А той всъщност отдавна вече е бил мъртъв. После ме лъжеха, че е починал от естествена смърт, дори изпращаха различни хора, които да го потвърждават пред мен. Имах чувството, че властниците ги беше страх да признаят, че са го разстреляли", разказва вдовицата на писателя Антонина Пирожкова. Тя научава цялата истина за убийството на съпруга си едва през 1988 година.

В края на 1954 година Бабел е официално реабилитиран, което позволява на съпругата му да преиздаде неговите произведения. Пирожкова умира в САЩ през 2010 година. В същата година в Одеса откриват паметник на писателя, чието творчество оказва огромно влияние над литераторите от т.нар. „Южноруска школа“ - Иля Илф и Евгений Петров, Юрий Олеша, Валентин Катаев, Константин Паустовский, Михаил Светлов и др.