Третият живот на Джаки О.

Безукорна прическа в стила на 60-те, елегантни дизайнерски дрехи, перли и големи слънчеви очила, които я крият от света, – Джаки О., някогашната Първа дама, вдовицата на Джон Ф. Кенеди, а след това и на милиардера Аристотел Онасис. Сетим ли се за нея, едва ли си мислим за обикновена, средна на възраст жена, която работи в някакво бюро, прави фотокопия, чака пред кабинета на шефа или седи на пода, подрежда снимки за фотоалбуми и пуши цигари. Точно такова обаче е третото действие от живота й – Джаки, навлязла в 40-та си година, работи близо две десетилетия като сътрудник в издателство. И както изглежда, тъкмо тази част от живота й е донесла най-голямо удовлетворение.

Тя не работеше, за да има някаква работа. Работеше, защото обичаше именно тази работа, цялата й страст беше в книгите, казва бившият й колега Брус Трейси. За страстта й към книгите разказват две биографии, излезли неотдавна в САЩ.

Всеизвестната непозната

Никой не е стоял в ослепителната светлина на прожектора тъй често, както нея и никой, привлякал тъй силно вниманието на обществото, не е успявал по-умело от нея да скрие себе си от погледа на същото това общество. Жаклин Кенеди Онасис е загадка, която остава забулена и след смъртта й, макар да има не малко опити – било в книги, било във фотоалбуми – тази загадка да бъде разкрита.

Сега обаче на неяснотите се слага край, обещава биографът Уилям Кун. В „Reading Jackie“ (“Четящата Джаки”) той разкрива тайните й, търсейки ключа към нейния вътрешен свят в над стотина изключително различни книги, за чието издаване тя съдейства най-напред като редактор във Viking Press, а след това и в Doubleday. Какво означава например фактът, че подкрепя разкритията на авторката Барбара Чейз-Рибуд за Сали Хемингс, робиня и тайна любовница на Томас Джеферсън? Дали вдовицата на президента Кенеди не е съзряла в нея духовна родственица, сестра по съдба, която е търсила себе си в сянката на държавника? Издателската й кариера красноречиво говори за нейната личност, защото тъкмо книгите са нейният личен избор, пише биографът.

При всички лица, с които влиза в историята – на жена, налагаща тон в модата, на силна, владееща мъката си вдовица, на насърчителка на културата и пазителка на историческото наследство, - Джаки е преди всичко и най-вече читател, обобщава Кун. В доказателство той припомня най-напред историята за плахото момиче, което прекарва часове наред с любимите си книги, после за младата жена, майка и съпруга, използваща всеки свободен миг, за да чете.

Внушителен списък

Книгите сочат какво вълнува Джаки, в какво тя вярва и какви идеи я движат, съобщава биографът. Само че тъкмо за вълненията и вярванията узнаваме не много повече, отколкото ни казва самото твърдение. Удивително е, според Кун, че за разлика от жените от нейното поколение, приели ролята на добри съпруги и добри майки, Джаки усвоява в по-късен момент тази на независимата, работеща жена. Списъкът от книги, в публикуването на които тя участва, е внушителен и включва издания върху история на изкуството, европейска и американска история, мода и религия, фотоалбуми, книги за деца. “Нейната автобиография в книги” гласи нескромното подзаглавие на „Reading Jackie“.

Това може да придизвика само усмивка у Грег Лоурънс, автор на мемоарната биография „Jackie as Editor“ (“Джаки като редактор”). Той също ни позволява да разлистим страници от литературния живот на иконата и при това не пропуска да каже, че има предимството не само да я познава, а и да е работил с нея върху поне три книги. Едната от тях е бестселърът „Dancing on My Grave“, чиито автори са балерината Челси Къркленд и съпругът й Грег Лоурънс. Джаки била разтърсена от историята, разказана в книгата, даже се просълзила и казала: Искам тази книга да бъде издадена! – спомня си биографът Лоурънс. Джаки воюваше за нас, подкрепяше ни с всичко. Възхищавах й се за това, тя воюваше за своите книги, добавя той.

Цигарен дим и сандвичи

Уилям Кун, на свой ред, твърди, че работната атмосфера между Джаки и Лоурънс била натегната. Нещо, което не ни интересува кой знае колко. Онова, което искаме да знаем, е по-скоро каква личност е била Джаки и защо по онова време е решила да работи срещу някакви си 200 долара седмична заплата, а и да се надборва с колеги и писатели с твърде различни способности и ранг. Отговорите на двамата биографи не стигат по-далеч от и без друго очевидното. За психологическо проникновение и опит да се улови загадката на характера трудно може да се говори.

Научаваме по-скоро детайли като този, че мнозина от колегите на Джаки били удивени колко бързо тя се отърсила от претенциозните маниери на знаменитост, как нагъвала сандвичи на писалището си, нервничела пред кабинета на шефа, лично посрещала посетителите в издателството и сама уреждала всичките си телефонни разговори. Макар винаги любезна към авторите, можела да бъде също много настойчива, неотстъпчива, упорита, когато искала да наложи мнението си.

И двамата биографи – единият въз основа на архивни документи и разговори със свидетели на времето, другият отчасти въз основа и на личен опит – съумяват да поднесат, ако не друго, то поне анекдотични случки. Как започнал първият работен ден на Джаки и как по този повод на тротоара се събрал половин Ню Йорк, как на всичко отгоре имало бомбени заплахи и предрешени журналисти. Как тя се задоволила със съвсем малък кабинет, как от косата й – в духа на времето – се разнасял мирис на цигари и как на някакво редакционно заседание между другото и съвсем непринудено казала: “Знаете ли, известно време живях в Гърция.”

Любов и догадки

Никому, включително на биографите, не става ясно защо Жаклин Кенеди Онасис е изпитала порив да работи. Дали защото след живота си с Аристотел Онасис просто не е знаела с какво да се захване? Или пък защото двама приятели, легендарният репортер Джими Бреслин и личната секретарка на Джаки в Белия дом Летисия Балдридж в някакъв момент й припомнят, че обича книгите? Ясна и недвусмислена, поне според двете биографии, е единствено литературната любов на Джаки. За света зад тази любов можем само да се догаждаме.

По време на издателската си кариера Джаки убеждава Карли Саймън да напише детска книга, работи с Майкъл Джексън върху автобиографията му „Moonwalk“ (1988). От скъпи coffee table books се прехвърля към романите на Нобеловия лауреат Нагиб Махфуз, когото привлича като автор, също както и популярния експерт в областта на митологията Джоузеф Кембъл. С него издава известната книга „The Power of Myth“.

Само че гъстата мрежа от митове, която продължава да се стеле около безукорно елегантната жена с вкус към шикозни слънчеви очила, не успяват да разплетат нито Кун, нито Лоурънс. Техните разкази, изпълнени с “може би”, “кой знае” и “вероятно”, в най-добрия случай добавят още няколко нюанса към легендата. Това очевидно е неизбежно при Жаклин Кенеди Онасис, задържала се в издателския бранш по-дълго, отколкото във всичките си бляскави роли на Първа дама и милиардерска съпруга, взети заедно. И двете биографии просто не ни позволяват да се отървем от клишето за това колко многозначително се усмихва Джаки и как излъчва нещо, което никой не е в състояние да разгадае, - и тъкмо с това остава в спомена.

Близки приятели

През 1994 г. Джаки заболява от лимфома. Химиотерапията не успява да й помогне. Умира на 19 май същата година. На следващия ден синът й, Джон Кенеди младши казва пред събралите се журналисти, че майка му е починала, заобиколена от приятелите, семейството, книгите, нещата и хората, които е обичала.

Грег Лоурънс, един от многото автори, с които тя е работила, преразказва показателна случка, предадена му от издателя Джо Армстронг, посетил Джаки година преди смъртта й. Спомням си, споделя Армстронг, че стаята й беше отрупана с книги и Джаки каза: Това са другите ми най-добри приятели.