Три въпроса към министър Бойко Рашков

Първо: Основателни ли са персоналните промени в МВР? Второ: Има ли нещо съмнително в назначаването на Елена Фичерова за шефка на кабинета му? И трето: Допустими ли са репликите на Рашков срещу телевизионните водещи?

Кадровите въпроси в МВР всъщност засягат хората в България много повече, отколкото би трябвало. Дори да не се съгласим с популярния възглед, че България е "страна на мутрите и ченгетата", пак ще трябва да признаем, че това министерство поглъща огромен финансов ресурс, че в сравнениe с други държави от ЕС работи много неефективно и че около сградата с каменния лъв открай време се стелe мъгла от съмнения, свързани с някогашните канали на ДС, както и с трафиците на хора, наркотици и тютюневи изделия като тяхно съвременно продължение, с корупцията в Пътна полиция или безразборното използване на СРС.

Добре ли е, че министърът е "човек от системата"?

С две думи: в МВР очевидно са необходими промени. Дали Бойко Рашков извършва и ще извършва точно необходимите промени - засега още не е ясно. Но той е "човек от системата", а това невинаги вещае добро. В България е обичайно полицай да ръководи полицаите, а генерал - военните, но в някои по-напреднали страни начело на силовите структури с предпочитание се поставят цивилни политици.

Обясненията на новия министър за назначаването на Елена Фичерова бяха откровено неубедителни. Юристката с 15-годишен стаж може би е добра професионалистка, а ангажиментът ѝ с партията на бизнесмена-беглец Васил Божков би могъл да мине като биографична грешка и временна заблуда. (Макар че повечето хора, на които Божков се опира в политическите си планове, включително и журналистите, пред които говори, не предизвикват особено доверие.)

Но Бойко Рашков не успя да даде ясни и недвусмислени отговори на въпросите, свързани с избора на Фичерова: Защо? По чия препоръка? Заради какви качества? Нима без минимална биографична проверка? С други думи, остана впечатлението, че министърът крие нещо. Но все пак нека не бъдем наивни: не се е родил още онзи политик, който нищо не крие.

Покушение срещу свободата на словото

По третия въпрос очевидно няма място за две мнения: Бойко Рашков си позволи недопустимо покушение срещу свободата на словото и срещу журналистическото право и задължение да се задават важните въпроси.

И това покушение със сигурност ще влезе в следващия доклад на "Репортери без граници", които тъкмо заради подобен политически натиск година след година класират България все по-ниско в листите за медийна свобода.

Актуално страната е на 112-то място, като опашкар не само в ЕС, но и на Балканите. А репликите на Рашков за СРС-та, намеците за поръчковост и откритото пренебрежение към журналистите са отглас от един лепкав манталитет, разпространен в тоталитарни общества, в полицейски държави и сред криминалните среди: всичко опира до пари, до скрити механизми и зависимости, а медийната свобода и общественото мнение са красиви измислици на лъжливи политици.

*Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.