Тримата срещу Меркел

Държавните лидери са без вратовръзки, облечени са подчертано спортно. Срещата е неформална, подчертават всички. И изобщо не става дума за най-важния пост в Европа. "Няма да обсъждаме кадрови проблеми", увери Ангела Меркел при пристигането си в Швеция. Шведският ѝ домакин също обяви, че проблемът с номинацията ще бъде решен едва на срещата на върха на ЕС в края на юни.

Официално Фредрик Рейнфелд покани колегите си от Германия, Великобритания и Холандия за обсъждане на делови въпроси и теми, свързани с икономиката и конкурентоспособността на ЕС. Въпреки това минисрещата на върха, организирана от шведския премиер, явно бе белязана от спора около бъдещия председател на Европейската комисия. Ангела Меркел попадна в обществото на тримата най-отявлени противници на люксембургския премиер - Фредрик Рейнфелд, Дейвид Камерън и Марк Рюте категорично отхвърлят предложената от Европарламента кандидатура на Жан-Клод Юнкер, която се ползва с подкрепата на федералната канцлерка.

Британци и шведи са твърдо против

Срещата в Швеция би трябвало да е дала на федералната канцлерка възможността да сондира мнения и да разбере при какви обстоятелства и останалите лидери биха подкрепили Жан-Клод Юнкер. Защото става дума не само за поста председател на ЕК, но и за политическата и икономическата програма за следващите години.

Както подчертава "Шпигел" - най-отявлени противници на кандидатурата на Жан-Клод Юнкер са британците. "Дейвид Камерън категорично отхвърля предложението на Европарламента и дори заплаши, че ако Юнкер бъде избран за председател, Великобритания ще напусне ЕС. В понеделник и опозиционната лейбъристка партия на Великобритания обяви, че няма да гласува за Юнкер", пише списание "Шпигел". Медиите предлагат и съответното обяснение: в очите на някои консерватори Юнкер е твърде проевропейски и е смятан за противник на радикалните реформи. Камерън иска страната му да е максимално независима от решенията на Брюксел - докато Юнкер е за много по-силна европейска интеграция.

Шведският премиер пък поставя под въпрос процеса, довел до номинацията на Жан-Клод Юнкер. Фредрик Рейнфелд смята, че между победата на консервативната народна партия и кандидатурата на основния ѝ кандидат Юнкер не бива да има автоматизъм. "Този автоматизъм ограбва възможностите на всички останали и изключва възможността за по-голям брой потенциални кандидатури", казва Рейнфелд пред "Файненшъл Таймс". Шведският премиер би предоставил избора на държавните и правителствени ръководители на страните-членки, вместо на Европарламента. Холандският премиер Марк Рюте е принципно по-сдържан относно кандидатурата на Юнкер, но като шеф на либералите, той очевидно има предвид и други кандидати.

Канцлерката от своя страна за пореден път изтъкна подкрепата си за Юнкер на състоялата се след срещата пресконференция и се обяви за "принципни дебати". По нейните думи - ситуацията след евроизборите е съвсем ясна: държавните и правителствените ръководители трябва да излязат с предложение кой да оглави Европейската комисия, след което то да получи и мнозинство в парламента.

Всичко ще се реши в края на юни

На изборите за Европейски парламент през май бившият люксембургски премиер Жан-Клод Юнкер бе основен кандидат на Европейската народна партия - най-силната фракция в Европарламента. Оттогава насам в Брюксел кипи борба за власт. От едната страна на барикадата са правителствените ръководители, които искат те да решават кадровите въпроси и парламентът само да одобри предложението им. От другата страна са евродепутатите, които са единодушни, че победителят в изборите Жан-Клод Юнкер трябва да стане и председател на ЕК. Дори само, за да бъде уважен вотът на избирателите.

Сега остава да се види какво ще предложи Ангела Меркел, за да постигне компромис с британците. На 26 и 27 юни европейските държавни и правителствени ръководители ще се съберат на среща на върха, за да се договорят по предложението за следващия председател на ЕК. След това Европейският парламент трябва да избере председателя на Комисията.