Триумфът на Качински

Изключително високият изборен резултат на "Право и справедливост" (почти 45 процента спрямо постигнатите преди четири години 37,6 на сто) е възнаграждение най-вече за щедрата социална политика на правителството. Ярослав Качински и неговият екип успяха да привлекат пренебрегнатите хора от селата и малките градове, почувствали се изоставени покрай болезнените промени от миналото. Детски надбавки, 13-а и 14-а пенсия, освобождаване от данъци на младежите и повишаване на минималната работна заплата, съчетано с последователно приложение на патриотична реторика -  това бе рецептата на Качински за тези избори. И сметката му излеза.

Забележителната победа на консервативната популистка партия не би била възможна без подкрепата на мощната католическа църква. Съюзът на "трона и олтара" се запазва и именно това е обяснението за завръщането на левите, които се противопоставят на властта на духовенството. Опитът от други католически страни, като например Испания, показва, че подобни съюзи могат да имат фатални последици за църквата в дългосрочен план.

В същото време успехът на Качински е огромен шамар за опозиционната "Гражданска платформа", която изпусна възможността да се реформира след поражението на изборите през 2015 г. И сега бе наказана от избирателите.

Горчиви последствия за демокрацията

Новата категорична победа на "Право и справедливост" може да има и горчиви последствия за демокрацията и правовата държавност в Полша. Не е невероятно Полша да мутира в "нелиберална" демокрация и полуавторитарна държава. Първите четири години от управлението на "Право и справедливост" показаха, че същинсткият властелин на страната Ярослав Качински се стреми да подчини независимите институции като съдилищата или медиите. Неговият конфронтационен, поляризиращ политически стил изключва компромисите с опозицията, които са част от демократичната култура. На това се дължи и ожесточаването на политическите спорове, което би могло да има опасни последици.

От резултатите, постигнати от "Право и справедливост" следва и, че Полша остава труден партньор както за ЕС, така и за Германия. Ако партията продължи с обявените реформи в съдебната система и медиите, непременно ще се стигне до нови стълкновения с Европейската комисия. И искането за изплащане на военни репарации от Германия бе част от предизборната платформа на "Право и справедливост". В това отношение федералното правителство трябва не само да прояви съпричастност, но и да намери отговор извън обичайния "въпросът е приключен".

Едно е сигурно: и Германия, и ЕС ще трябва да се примиряват още четири години с неудобното и непокорно правителство на Полша.