Трифонов, Борисов и новият президент

Коментар на Полина Паунова:

Почти апокрифно социологическо проучване, което бе представено от един-единствен сайт и неговото собствено предаване рисуват телевизионния водещ Слави Трифонов като евентуален бъдещ президент, а инициирания от него референдум - като манна небесна за българската демокрация.

Според данните, изготвени от TNS opinion съвместно с TNS BBSS, ако изборите за президент бяха в началото на юли, то 36% биха гласували за Слави Трифонов, като зад него се подреждат Кристалина Георгиева, Йорданка Фандъкова, Бойко Борисов и др. спрягани евентуални кандидатури. Още по-голяма част от анкетираните казват, че те биха гласували за партия, начело на която е Слави Трифонов (41%). А 58% от запитаните споделят, че твърдо ще гласуват на референдума, иницииран от "Шоуто на Слави".

Така поднесена информацията звучи почти сензационно. Екипът на предаването я интерпретира, разбира се, в своя полза и опита да "засрами" всички социолози с обобщението, че никой от тях не е достигнал до такава статистика. Ползва се и безспорно доброто име на агенцията, извършила проучването, а работата ѝ за редица международни институции е печатът, който трябва да верифицира абсолютното превъзходство на един телевизионен водещ над "конвенционалните" политически лидери у нас.

Да се върнем в 1990-те

Какъв обаче е проблемът с изследването? Методологията, разбира се. Тя няма нито как да е известна, нито как да е разбираема за масовата част от аудиторията.

Публикуваните данни са получени чрез оценка по скала за вероятния вот на всяка от посочените личности или политически партии, което по никакъв начин не отразява актуалната електорална ситуация за предстоящия президентски вот. Това обяснява и факта, че ако бъде сборувана подкрепата за различни формации, в които влиза и евентуална партия на Трифонов, процентът надхвърля 100 с 16 пункта.

Подобен подход на практика би "подпомогнал" всеки нов политически играч, дори несъществуващ, за сметка на всички партии на терена, тъй като към тях неодобрението е много повече от одобрението.

По думите на социолога Цветозар Томов (който в момента е член на ЦИК), ситуацията напомня изследване, проведено от НЦИОМ през 1990-та година, когато изследователите си направили експеримент с подобен метод, тествайки одобрението към несъществуващи партия и политик.

Социолозите избрали "демократично" прозвище на имагинерната формация – "Комитет (Прогрес)" и тежко буржоазно име на несъществуващия политик – Трифон Церовски. Данните, по думите на Томов, били изумителни. Над 24% от запитаните твърдели, че ще гласуват за партията, а измисленият Церовски убил конкуренцията дори на Добри Джуров.

Според него, горе-долу така изглеждат и цитираните в "Шоуто на Слави" политически нагласи. При обяснение на методологията те биха съвпаднали с останалите социологически изследвания, които наистина отреждат евентуално място на водещия в политическия живот, но не и със сензационно настъпление.

Ако мислим в тази посока, данните, които бяха изнесени, имат аналитична стойност. Но чрез нея по-скоро може да се изследва как нов играч може да влезе в политическия живот на България. И разбира се, показват степента на популярност на Слави Трифонов. Популярността обаче не е политически потенциал, а само предпоставка за такъв.

Битката на телевизорите

И като говорим за степен на популярност, няма как от уравнението за предстоящите президентски избори да изключим премиера Борисов, който бе създаден като медиен продукт. Нещо повече - и двата му мандата преминават с управленския маниер от синия екран. Така че той добре знае силата на рейтинга. Може би и това е обяснението на цялата мистификация около президентската номинация на ГЕРБ, който се пази в дълбока тайна.

Едно от възможните обяснения (което е и най-вероятно) е, че Борисов все още не знае дали срещу неговия популизъм и народняшки устрем, получаващ необятно ефирно време, няма на тези избори за първи път да излезе играч със сходни характеристики и най-важното – със сходно по продължителност присъствие на екрана. Подобен развой би принудил лидерът на ГЕРБ да се кандидатира лично за държавен глава, тъй като "по-невзрачна" номинация на управляващата партия би застрашила хегемонията на ГЕРБ като загуби от шоумен.

И тъй като по същество Бойко Борисов и Станислав Трифонов са едно и също явление - смесица между популизъм и популярност, лидерът на най-голямата партия няма как да не отчита евентуалната заплаха. Защото той самият е ползвал сходни манипулации, в които се е представял като жертва на социологията и силните на деня. Подобна жертвеническа поза в праймтайма гарантира състраданието на избирателя и подкрепа за бъдещия уж противник на статуквото. Всъщност, Борисов взе точно така властта през 2009 година. Той познава тази технология и вижда как управлението е скрито в продължителността на телевизионното време.

Погледнато от този ъгъл, дебненето между ГЕРБ и едно друго шоу, задават целия тон на бъдещата кампания за президентските, а защо не и в по-далечно бъдеще за извънредни парламентарни избори. А тонът е телевизионният популизъм. Който, разбира се, изключва политическия разговор от предстоящия вот. Разговорът ще бъде само битка за праймтайма.