Труден, но неизбежен отговор

Най-после! След месеци на колебливост и изчакване ЕС наложи ефективни икономически санкции на Русия. 28-те страни-членки трудно постигнаха консенсус, защото всяка страна гледаше собствените си интереси. В крайна сметка европейските държави постигнаха единодушие, а това вече е положителен сигнал. ЕС трябваше да действа. В противен случай би загубил доверието на гражданите. Многото декларирани намерения и заплахи срещу Москва най-после трябваше да бъдат последвани от дела. Руският президент си играе с огъня и въпреки трагичната смърт на близо 300-та пътници на малайзийския пътнически самолет, не омиротвори сепаратистите. ЕС вече нямаше друг избор, освен да наложи тежки икономически санции. Съюзът стана свидетел на окупацията на Крим и наблюдаваше как въоръженият бунт в Източна Украйна се превръща в един вид гражданска война. ЕС позволи да бъден воден за носа от Москва. Европа направи безброй дипломатически предложения за решаване на конфликта. Свалянето на пътническия самолет обаче преля чашата и ЕС най-сетне стигна до прозрението, че повече така не може.

Действени ли са санкциите?

Никой не може да предскаже със сигурност дали санкциите срещу Русия ще окажат желаното въздействие и ще принудят руския президент да отстъпи. Във всеки случай процесът ще бъде дълъг. Руската икономика ще пострада. Възможно е да последва рецесия. Но руският президент сигурно ще издържи по-дълго, отколото би се искало на Запада. По всичко личи, че руското население стои твърдо зад своя президент. Дали обаче и олигарсите ще продължат да го подкрепят, когато видят как богатствата им започват да се стопяват?

ЕС пропусна обаче да каже на своите граждани, че санкциите ще засегнат и тях. В най-лошия случай, притиснатият в ъгъла руски президент би могъл да ограничи руските енергийни доставки за Европа. Странно, че в оповестяването на решението държавните и правителствени ръководители останаха тъй пестеливи на думи: никаква официална декларация пред телевизионните камери, нищо такова. ЕС организира извънредни срещи на върха за щяло и нещяло, но не и за тази открита политическа атака срещу Москва. Едва ли европейската политика може да бъде "продавана" по-зле.

Най-сетне европейци и американци съгласуват действията си във връзка със санкциите. ЕС постепенно се приближи до твърдия курс на Белия дом. И това е правилно, защото само една обединена общност вероятно може да впечатли Путин. Всъщност руският президент има и други опции. Той не е така изолиран, както вероятно желае ЕС. Китай и останалите бързоразвиващи се страни като Бразилия, Индия и Южна Африка открито ласкаят автократичния господар в Кремъл, както видяхме на срещата на страните от БРИКС. В дългосрочна перпектива Москва вероятно би успяла да пренасочи енергийните си достаки към Азия и да внася машините си от Китай.

ЕС направи първата стъпка към една възможна ескалация на санкциите. И това беше неизбежно. Сега обаче ЕС трябва да приобщи и трети страни към санкциите, за да предотврати тяхното заобикаляне чрез банки от Азия и Латинска Америка. ЕС трябва да преследва целите си и да ограничи имперските амбиции на Русия, да освободи Украйна и за запази застрашения мирен ред в Европа. Санциите се най-тежкото политическо оръжие на ЕС. Сега Русия е изправена през избора - ескалация или отстъпление.