Трудната игра с членството на Турция в ЕС
10 септември 2009
Група бивши министри и държавни лидери разкритикуваха правителствата на ред страни от Европейския съюз за това, че поради страх от негативни резултати в допитвания до общественото мнение не информират делово по темата за евентуално членство на Турция, и че вместо това изнамират все нови формулировки, поставящи Турция в неблагоприятна светлина.
Премерване на сили
Тези дни основаната през 2004 година "Независима комисия за Турция", към която принадлежат също и бившият финландски президент и носител на Нобелова награда за мир Марти Ахтисаари, както и някогашният френски премиер Мишел Рокар, представи в Брюксел доклад, в който се отправя конкретна критика срещу Франция заради позицията й на Турция да се предложи само едно необвързващо партньорство.
Докладът обаче "заклеймява" всички политици, които, както изглежда, отразявят всъщност гледища от допитванията до общественото мнение. С това се имат предвид Германия, Нидерландия и Австрия. Пет аспекта на турския стремеж за членство в Европейския съюз са от особена важност.
От 1999 година Турция е кандидат и от 2005 се водят преговори. В съответното споразумение между Турция и Брюксел се казва, че "преговорите са открит процес, чийто изход не може да бъде гарантиран предварително". Това е логично, тъй като или Турция изпълнява условията и влиза един ден в Европейския съюз, или остава навън, ако не отговаря на критериите.
Другият аспект е кипърският конфликт, в който изчезва и последният шанс за разрешение. Гръцката част на Кипър бе приета през 2004 година в Европейския съююз, въпреки че се провали обединението с турската северна част на острова. Обединението обаче бе цената за преговорите с Турция, казва бившият нидерландски външен министър Ханс ван дер Брок.
Кой е виновен за застоя?
Същевременно южните кипърци се показаха неблагодарни. Едно от техните първи действия след като влязоха в Евросъюза бе да блокират търговските облекчения за севера. Турция си отмъсти с морска и въздушна блокада на Кипър. Третият аспект е буксуването на реформаторския процес в Турция. В доклада се посочва, че вината за този застой има не само, но преди всичко Европейският съюз.
Във връзка с четвъртия аспект - по проблематиката кюрди и арменци, авторите на доклада препоръчват да се проявява предпазливост с изявления отвън. И накрая - по въпроса за турските селски стопани и аграрните субсидии от Брюксел се посочва, че всеки четвърти турчин работи в селското стопанство, и че в Европейския съюз това е всеки 20-и гражданин. И, което е по-важно, Европейският съюз може всеки момент да изключва Турция от претенциите за аграрни субсидии.