"Тръмп няма програма"

ДВ: Според редица водещи европейски политици, външнополитическите идеи на Доналд Тръмп са заплаха за стабилността на трансатлантическите отношения. Други наблюдатели пък твърдят, че Тръмп едва ли може да подкопае тази стабилност, тъй като има достатъчно механизми за контрол, както в САЩ, така и в международен план, които да му противодействат. Кои в случая са прави, според Вас?

Джоузеф Най: И едните и другите. Изявленията на Тръмп се отклоняват от обичайното, доколкото от 70 години насам никой не е поставял под съмнение, че отношенията със съюзниците са фундамент, който е от централно значение за американската външна политика. Тръмп е първият кандидат-президент на една от двете големи партии в САЩ, който прави това. Но в случая изобщо не може да се говори за външнополитическа програма. Тръмп има някакви мнения. Само че изобщо няма ясен отговор на въпроса какви са всъщност стратегическите му цели във външната политика. А няма и съветници с ясни виждания по въпроса. И ако той е, както сам твърди, човек, владеещ изкуството на сделката, ако стане президент той ще е особено податлив на механизмите за упражняване на контрол и натиск. Иначе казано – да, изявленията на Тръмп будят загриженост. Но каква ще бъде евентуално конкретната му политика, за това все още нищо не може да се каже.

ДВ: Според Тръмп, САЩ губят авторитета си на световна сила, защото са управлявани от “слаб” президент като Обама. Тръмп обещава да направи Америка отново велика и силна. Какво означава това?

Д. Най: Разминаване с фактите. В книгата си “Is the American Century over“ (Настъпи ли краят на американския век) се опитвам да отговоря на въпроса дали Америка действително залязва, дали ще изгуби в следващите две-три десетилетия ролята си на водеща световна сила. Не, няма – сочат, според мен, всички сигнали. За един кандидат-президент обаче, който мобилизира гласовете на протестиращите срещу истаблишмънта, е несъмнено много важно да твърди, че статуквото е ужасно и Америка залязва, поради което в името на промяната трябва да гласуват за него, за да бъдат възвърнати нейното величие и сила. Това е част от неговата политическа реторика.

ДВ: Коя, според вас, е най-опасната досега външнополитическа позиция на Тръмп – изявленията му за Русия, за тероризма, за НАТО или за мюсюлманите?

Д. Най: Може би това, че той поставя под въпрос съюзническата структура на НАТО. Тръмп смята, че печели, ако внушава известна несигурност. Той шокира съюзниците като твърди, че самите те трябвало да се погрижат за отбраната си и да не да разчитат, че САЩ ще им помага. В една търговска сделка подобна заплаха може и да действа, само че когато става дума за отношения между съюзници и за международна политика, създаването на несигурност е огромна грешка.

ДВ: Понятието “мека власт”, което Вие използвате в анализите си, обозначава способността да убедиш другите в онова, което искаш, без да прилагаш военно насилие или икономически натиск. Как ще се отрази на бъдещата способност на САЩ да упражнява “мека власт” фактът, че Доналд Тръмп и Хилари Клинтън са в еднаква степен най-недолюбваните кандидат-президенти, в които много американци изобщо нямат доверие?

Д. Най: Eфектът ще е отрицателен. Изборът на Барак Обама за президент през 2008 г. допринесе много да бъде възвърната “меката власт”, която инвазията на Джордж Уокър Буш в Ирак силно разклати. Фактът, че американците избраха за президент един цветнокож, направи Америка по-привлекателна в Европа и в света, този факт възвърна доверието в политиката на тази страна. Политическият дискурс днес обаче отблъсква хората, кара ги да мислят, че Америка съвсем не е така привлекателна, както са смятали преди.

ДВ: Означава ли това, че изборът на Доналд Тръмп или на Хилари Клинтън може да навреди на имиджа на Америка в света?

Д. Най: В случая с Хилари Клинтън, т.е. по-вероятният изход от изборите – едва ли. Тя е политик с международен опит, има много добри международни връзки и се познава с редица водещи политици. Клинтън ще успее, според мен, да вдъхне доверие.

Джоузеф Най е професор в “Кенеди скул ъв гавърнмънт” към Харвардския университет и един от най-влиятелните политолози в областта на международните отношения и американската външна политика.