Ползите от

От гледна точка на фактите и изводите за българската действителност в появилата се досега дипломатическа кореспонденция между Вашингтон и посолството в София кой знае какви новини няма. Защото тези факти и изводи съвпадат с наблюденията на всеки, който се интересува и следи случващото се тук. Те със сигурност в годините са били добре известни и на българските специални служби. От което, разбира се, не е последвало нищо.

Нищо ново под слънцето

Първи по време в тази кореспонденция е докладът на американския посланик от 2005 година, описващ имунизирана срещу преследване от закона организирана престъпност, корумпираща държавните институции и постепенно срастваща се с тях. В края на документа се отбелязва, че въпреки натиска от САЩ и ЕС българските правителства правят малко, за да променят нещата. И се изразява надежда, че такава промяна ще настъпи в близките години.

Надеждата обаче се е оказала напразна. За това говорят въпросите във втория по хронология документ, от които може да се съди, че през следващите четири години в България нищо не се е променило. Разбира се, както мнозина вече отбелязаха, по-интересни от въпросите на Държавния департамент ще са отговорите на посолството в София. Няма да е изненада, ако след някой и друг ден и те изникнат от масивите на Уикилийкс и се окаже, че принципна промяна пак няма.

Защото все така „нито една значима фигура от организираната престъпност не е наказана от българската съдебна система”. „Добре известните бизнесмени” са приключили с „преливането на богатството си в легален бизнес”. А едни и същи лица необезпокоявано са прехвърлили симпатиите и влиянието си от една власт върху друга. За руското влияние да не говорим.

Добрата новина

На фона на тези нерадостни констатации обаче публикуваните документи дават повод за надежда. Защото показват, че въпреки бавния и почти незабележим темп на промените интересът отвън към ставащото тук не е загубен. И че България и българските власти продължават да бъдат обект на внимателно наблюдение и активен натиск.

На мнозина, естествено, това не им харесва. На официално равнище засега цари мълчание. Не само заради безспорността на изнесените факти, а и защото те се отнасят за предишни управления. Но така или иначе дежурните оплаквания за „намеса във вътрешните работи” не липсват и вероятно тепърва ще се чуват.

Разбира се, външният интерес, откъдето и да идва той, не е безкористен. България обаче е част от НАТО и ЕС. Затова в случая интересът към нея като едно от, за съжаление, най-слабите звена в тези съюзи, е резултат от загриженост за общата, включително и за нейната сигурност и стабилност. Тъй че такава „намеса във вътрешните работи” е не само обяснима, но и полезна. Представяйки си как биха изглеждали нещата в България, ако ги нямаше заинтересоваността и натискът отвън, си мисля, че трябва да сме благодарни за тях и донякъде да съжаляваме, че не са били още по-активни.

Обезсилване на лъжите

Заради дипломатическия етикет и политическата коректност авторите на публикуваните документи не биха могли да огласят публично нелицеприятните си за България наблюдения. Направи го Уикилийкс. За което също трябва да сме благодарни. Защото колкото по-силно и по-често звучи истината, толкова по-критично ще е отношението към заливащите ни от години обещания, хвалби и лъжи на тема борба срещу организираната престъпност и корупцията.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев