Туристическа лумпениада сред бетон и сергии
8 август 2010Коментар на Антоанета Пунчева:
Пътуваме към Халкидики за дълъг уикенд. Резорвоарът е пълен догоре с бензин. Без още да знаем, ние сме част от статистиката на “Евростат”, според която повечето българи това лято правят набези до курортите само за 3 дни. В Северна Гърция (а и не само) липсват многоетажни хотели, има места за паркиране, законът се спазва. Очевидно санкциите са такива, че избиват от ума на всеки инвеститор мечтата за построяване на седеметажен термитник с причудлива беседка на покрива. Хотелите не са в пясъка, там децата си строят замъци от пясък. Те имат много море, ще възразите. След разпадането на бивша Югославия Словения остана с 46,6 километра крайбрежна ивица, но на словенците през ум не им минава да я застроят и бетонират до небето.
Единствената опасност за Халкидики е, че стана любима дестинация на много българи и румънци, но българите в чужбина са някак притеснени и се съобразяват. Освен туристи, има и горди собственици от български произход на ваканционни къщи, дори и на хотели. Само че там през ум не им минава да нарушават законите, както е прието в България.
Йо-хо-хо и бутилка с ром
Липсата на самоуважение провокира и чуждото неуважение. Телевизионните репортажи от българските черноморски курорти показват лъщящите, ухилени лица на пияни млади северняци, които казват в прав текст, че идват да пият и... заради българските момичета. Миксът от маанета и сергии в презастроените курорти трудно ще привлече среден клас туристи с по-високи изисквания към качеството на годишната си почивка.
Любомир Попйорданов, председател на управителния съвет на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), казва в интервю пред в. "Дневник":
"В момента България се е закотвила на дъното на европейските дестинации като евтино място, което не предлага качествен и интригуващ продукт. Една от причините за това е т.нар. "младежки алкохолен туризъм", който - да - пълни една малка част от тези близо 900 000 легла на морето, но не променя факта, че България се движи като кораб-призрак в морето. Как да се промени това е въпрос на анализ и на стратегия, в която бизнес и правителство трябва да работят заедно. Анализът трябва да бъде безпощаден и безпристрастен, а проблемите да се назоват с истинските им имена. Защото презастрояването, унищожаването на пейзажа по Черноморието и на горите и атмосферата на Банско и Пампорово не можеше да се случи без натиска на т. нар. предприемачи и без съгласието на държавата."
Делът на алтернативния туризъм, според асоциацията, е все още скромен - малко над 1% от приходите от туризъм, но под 0,5% от броя на всички туристи.
Кой е "убиецът" на българския туризъм?
Сред хвалбите след първата година от управлението на ГЕРБ четем, че държавата е свила разходите с близо половин милиард лева. Основната причина за "огромната икономия на средства" е орязването, на което администрацията била подложена от кабинета на Борисов. Това позволило "данъците да замръзнат и пенсиите да не бъдат орязвани, както се случи напр. в Гърция", пише в документа, с който министрите се отчитат на цели 80 страници. Това, че се отчитат, е наистина добре.
Но да се върнем в Гърция, с която ни плашат. Това, което поразява българските туристи там, е фактът, че кръчмите са пълни с възрастни двойки или с компании в пенсионна възраст. В България такива концентрации на пенсионери се виждат само в поликлиниките - обезсърчени възрастни хора, стиснали заветните здравни книжки. С "неорязани" пенсии...
"Господата от БАН се канят да стачкуват през септември, това е смешно... Защо не протестират сега или са в отпуск на морето?", пита премиерът чрез медиите. Макар българите да са начинаещи в стачките, логично е да стачкуват тогава, когато ще ги чуят, или ще предизвикат максимални затруднения в системата. Едноседмичната стачка на гръцките превозвачи на петролни продукти бе в разгара на сезона. Тя убива гръцкия туризъм, писаха вестниците там. А кой е нашият "килър"? Високият праг на обществена търпимост в страната, който сочат изследванията, или ниският праг на себеуважението ни като граждани. Все едно, резултатът не е в наша полза.