Турският скандал с песните

През 2010 година кюрдската певица Рожда беше осъдена на година и осем месеца лишаване от свобода. Песните, които тя беше изпълнила на един културен фестивал в Диарбекир, бяха оценени като „терористична пропаганда". Осем години по-късно, в края на февруари 2018, три нови нейни песни попаднаха под забрана със същия аргумент. „А във всички тях става дума само за копнежа към мир," казва изпълнителката.

Над двеста цензурирани песни

Списъкът с общо 208 песни, от които 66 на кюрдски език, забранени от държавната медийна компания ТРТ, всъщност датира още от 2016 година. Но обществеността научи за него едва сега - след парламентарно питане на един опозиционен депутат от Измир.

В интервю за ДВ 40-годишната Рожда разказва, че вече едва ли не е свикнала със забраните и с присъдите, които ѝ налагат само защото пее на кюрдски. „Потискащо е, че вървим назад към миналото и че наново ни се налага да преживяваме всичко това," казва тя.

След като медиите публикуваха списъка със забранените песни, ръководството на ТРТ излезе с категорична позиция, отхвърляща всички критики: „Законово задължение на всяка медия е да отстранява всички съдържания, които насърчават употребата на цигари и алкохол, въздействат отрицателно върху развитието на децата и пропагандират тероризма," пише на сайта на ТРТ.

"На английски ли да пея?"

Забранените песни в изпълнение на Рожда са от неин албум от 2007 година. Цели 7 години те са били излъчвани по държавното радио и телевизия, преди да ги спрат. Защо изведнъж някой се е сетил да ги цензурира, самата изпълнителка не може да каже. Рожда категорично отхвърля обвинението, че песните ѝ съдържали пропаганда на тероризма. „Аз просто се опитвам да опазвам кюрдската култура. Какво да правя иначе - да пея на английски ли?", казва певицата пред ДВ.

Забранителният списък обхваща както известни поп-парчета, така и алтернативна музика. Една от потърпевшите рок-групи се казва „Ески бандо" („Старата банда"). Две нейни изпълнения също фигурират в черния списък: „Истанбул Бейрут Париж" и „Надписът отзад на камиона". Певецът и китарист на групата Гюней Марлен смята, че забраната е смехотворна.

„Светът разработва изкуствения интелект, а в това време нашата страна си губи времето с подобни неща, които принадлежат към миналото," казва музикантът, според когото двете парчета са забранени, защото в тях става дума за алкохол. „Във времена, когато медиите са пълни с насилие, оръжия и омраза, песните са последното нещо, което трябва да бъде цензурирано," обобщава той.

Нищо ново под слънцето

Да се забранява музика не е нещо ново в Турция. Още преди Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да дойдат на власт, в страната редовно се цензурираха съдържания, вкл. песни от популярните жанрове. Тогава аргументите обикновено гласяха: порнографско съдържание, политическа пропаганда, подбуждане към употреба на алкохол или към самоубийство. Ето няколко примера за песни, забранени след преврата през 1980 година:

Парчето „Приятел" на поп-певицата Мелике Демира беше спряно, защото пропагандирало комунизма. Песента на Аднан Шансес „Налей, кръчмарю" пострада като пропаганда на алкохола. А парчето на групата „Арабеск" и нейния певец Орхан Генджебай „Ако ще светът да загине" беше забранена с аргумента, че дава израз на едно душевно разстройство.

Демократизацията ще трябва да почака

Но може да стане и по-лошо: през февруари правителственото мнозинство внесе в парламента законопроект, според който на контрол от страна на медийния регулаторен орган RTÜK в бъдеще ще подлежат всички звукови и снимкови съдържания, които се публикуват онлайн. Критиците на този законопроект смятат, че така управляващата партия ще разшири контрола си над интернет и ще може вече да цензурира и съдържанията, които се излъчват в мрежата.

„RTÜK ще получи прекалено широки правомощия и ако ги приложи, ще може да забранява тези съдържания вече и в интернет", посочва професор Яман Акдениз от Юридическия факултет на истанбулския университет „Билги". По този начин тя на практика ще контролира мрежата. „А това още повече отдалечава Турция от процеса на демократизация," смята професорът.