Турция вече не е политическо джудже
20 юни 2012
Само допреди 10 години Турция се ползваше с имиджа на слабо развита и недемократична страна, изцяло зависима от помощите на МВФ и отчаяно стремяща се да стане пълноправен член на ЕС. Благодарение на бурното си икономическо развитие през последните години днес Турция е наричана "европейския Китай".
Като предимно мюсюлманска страна с нерелигиозна и демократична политическа система, Турция е пример за подражание в Близкия изток и Африка. В ЕС никой вече не оспорва нарастващото икономическо и политическо значение на Турция. Присъединителният процес на страната обаче беше замразен. От една страна заради десетилетния спор около Кипър, а от друга заради позицията на някои водещи европейски държави, които предпочитат "привилегированото сътрудничество" пред пълноправното членство.
Това не попречи на Турция да разгърне своето политическо влияние. Тъкмо напротив. През шестте години на застой в преговорите с ЕС турското правителство завърза добри отношения с редица страни по света, откри много нови посолства и консулства, особено в Африка и Близкия изток.
Политика на 360 градуса
Тази активна политическа стратегия, нарича от влиятелния външен министър Ахмет Давутоглу "политика на 360 градуса", помогна на Турция да стане непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2009 и 2010 година. Още през 2005 година Турция получи статут на наблюдател в Африканския съюз и още същата година започна да провежда срещи на министерско ниво с Арабската лига.
Политологът Хюсеин Багджъ смята, че международните усилия на Турция не са алтернатива на пълноправното членство на страната в ЕС. Развивайки своята икономическа мощ, страната непрекъснато повишавала своята привлекателност като партньор на Общността. Днес Турция се нарежда на 17-то място сред най-развитите икономики.
Според прогнозите на МВФ още идната година тя ще се изкачи с две места нагоре. През 2015 година турското правителство ще поеме председателството на групата Г-20. В началото на месеца заместник министър-председателят Али Бабаджан оптимистично заяви, че през 2023 година, когато се чества 100-годишнината от основаването на Турската република, страната ще стане една от десетте най-силно развити икономики в света. Най-късно до 2023 година Турция иска да стане и пълноправен член на ЕС.
Нерешените задачи
Въпреки усилията си да стане глобален играч, Турция е изправена пред сериозни предизвикателства. Повод за загриженост е неспазването на някои демократични стандарти. Продължава да кипи и борбата за надмощие между секуларистите и консервативно-религиозното правителство, проявяват се някои авторитарни и антидемократични тенденции, нерешен остава и кюрдският въпрос.
"Ако погледнем актуалната ситуация в страната, с дузина арестувани журналисти, безброй политически мотивирани съдебни процеси и растящ натиск над печата, образът на Турция като пример за подражание постепенно избледнява", казва Семих Идиз, външнополитически наблюдател на либералния вестник "Миллиет". Според наблюдатели най-важният външнополитически коз в ръцете на Турция е способността на страната да увеличава положителното си влияние върху страните в региона чрез деликатна дипломация.
Турските претенции за власт
В последните години обаче Турция радикално промени външнополитическия си курс, отстоявайки позициите си на регионална сила по по-твърд начин. Това започна още през 2009 година, когато турският премиер Ердоган напусна ораторската трубина на форума в Давос, след като преди това беше водил словесна престрелка с израелския премиер Шимон Перес. Отношенията с Израел впоследствие се влошиха допълнително, както и тези със Сирия, защото Турция междувременно зае страната на сирийската опозиция срещу Асад.
Според повечето наблюдатели Турция ще запази политическата си тежест в региона. Възможно е влиянието й дори да нарасне. "Турция обаче няма да е вече познатият ни посредник при разрешаването на конфликтите в региона. Страната ще запази влиянието си, но по съвършено нов, по-властен начин", прогнозира политологът Семих Идиз.
Автор: А. Шимшек, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова