Турция: драскотини върху иконата Ататюрк
9 декември 2009Сирените вият. Внезапно минувачите застиват като приковани. Мъжете прилепват ръце към панталоните. Който носи униформа отдава чест. Също и жените свеждат почтително поглед и нареждат на децата си да мълчат. Така е винаги на този ден между девет и девет и пет сутринта в Анкара и Истанбул, край Черно и Бяло море и по границата с Иран. На този ден държавата и народът в Турция почитат паметтта на Мустафа Кемал Ататюрк, починал на 10 ноември 1938 година.
Ататюрк е навсякъде
Ататюрк е вездесъщата икона на Турция. Няма град без паметник на Ататюрк или без площад, улица, мост или стадион, които да не носят неговото име. Реформите, започнати от основателя на турската държава, са неизменен елемент в учебната система - от основното училище до университета. Едно от първите неща, които децата научават в училище, е фразата: "Ататюрк е нашият спасител”.
Във всеки университет има специалност "революционна история”. Всеки петък и понеделник децата в училище повтарят кредото на Ататюрк: "Аз съм турчин, трудолюбив и предан". Портрети на Ататюрк има навсякъде - във всеки магазин и всеки офис. Който оскверни неговата памет, се наказва с най-малко една година затвор. Така е по закон. Парламентаристите се кълнат в неговите реформи и когато президентът на държавата подписва гласуван от Националното събрание закон, проверява преди това дали законът е в духа на реформите на Ататюрк.
Танил Бора, политолог от Анкара, окачествява национализма в Турция като форма на фундаментализъм. Както чисто религиозния фундаментализъм, този национализъм е препоръка за държавните дела, като паралелно оформя светогледа на широки кръгове от населението. Британският антрополог Ричард Тапър отива със сравненията си още по-далеч. Както пророка Мохамед за мюсюлманите, така за много турци Ататюрк е изрядният образец и пътепоказател в собствения им живот. Неговите послания минават за конкретен ориентир също и по актуални политически въпроси.
Но тъкмо тазгодишният десети ноември нанесе първа дълбока драскотина по ореола на Ататюрк, като дезавуира също и политиката на Републиканската народна партия, партията на кемалистите. Скандалът разпали заместник-генералният секретар на тази партия Онур Оймен, който в парламента атакува политиката на сегашното правителство за отваряне към кюрдите.
Оймен се съсредоточи върху аргументацията на премиера Ердоган, че майките на Турция, турските и кюрдските жени, са оплаквали достатъчно много жертви от двете страни. За жалост, заяви Оймен в парламента, майките на тази страна винаги е трябвало да проливат сълзи. Това обаче, по думите на Оймен, никога не е било за Ататюрк причина да се впуска в преговори, нито по време на войната за турската независимост, нито при потушаването на въстания.
Обичат ли го наистина?
На това място заместник-генералният секретар на кемалистката партия похвали военната операция срещу алевитските турци в провинция Дерсим, която взе хиляди жертви. Големи алевитски организации реагираха с искането за изключване на Оймен от Републиканската народна партия. Така за пръв път хетеродоксалните алевити бяха по-близо до мюсюлманско-консервативната Партия на справедливостта и развитието, отколкото до пледиращата за стриктно разделение между държава и религия Републиканска народна партия.
Никога досега Ататюрк не е бил критикуван толкова открито дори и само поради това, че малцина са добре запознати с подробности за политиката в предишната република. Централното символично значение на Ататюрк е съпроводено от редица неизвестни факти за историческата личност Ататюрк. ”Ние скърбим за Ататюрк, но знаем малко за неговата политика”, казва Ахмет Алтан, главен редактор на либералния вестник "Тараф”, и продължава с думите: "Ако го обичахме истински, щяхме да се интересуваме много повече за него.”