Турция: едно табу по-малко
28 ноември 2011С изненада и шок, но и с облекчение - така възприеха турците думите на премиера Ердоган. Той наруши едно историческо табу, като представи пред членове на своята консервативно-неолиберална партия архивен документ за избиването от турската армия на 14 000 души в югоизточната провинция Дерсим в края на 30-те години и заяви: "Ако за това е необходимо извинение от името на държавата, то аз се извинявам". Ердоган добави, че една от най-големите пречки по пътя към по-голямото международно признание за Турция е фактът, че страната "не смее да погледне открито своята история, своите табута и страхове".
По-добре късно, отколкото никога
Значението на това признание трудно може да бъде надценено. Според турския социолог Ферхат Кентел това е една от най-важните досега стъпки в преосмислянето на новата турска история. Речта на Ердоган може да се тълкува като продължение и кулминация на критиката му срещу несправедливостите на кемалистката политика към малцинствата. През 2009 той не се поколеба да спомене в парламента "изтреблението" в Дерсим. А още през 90-те години самото споменаване на "геноцида в Дерсим" се наказваше със затвор.
През 1937 г. в Дерсим алевитите /последователи на едно либерално течение в исляма/ се надигат срещу правителството в отдалечената провинция. След жестокото смазване на въстанието провинцията е преименувана на Тунчели, но преди две години Ердоган обеща, че ще върне старото й име.
"Извинението на Ердоган повдига въпроса как ще реагира държавата на призивите за преосмисляне и на други исторически събития, които официално се отричат или премълчават", писа вестник "Хюриет", имайки предвид геноцида срещу арменците, погромите срещу гърците и нападенията срещу евреите.
Майсторски ход
Със своето изненадващо изказване Ердоган реагира много ловко на историческия дебат, разгърнал се в турските медии, и същевременно премина в контранастъпление срещу най-голямата опозиционна формация - Републиканската народна партия. Той заяви, че тя нямала смелостта да преосмисли най-мрачната страница в своята история. Републиканската народна партия бе основана през 1924 от Ататюрк, до 1946 беше неизменно на власт в еднопартийната държава, а днес се изживява като пазителка на кемализма.
Турските алевити гласуват предимно за тази партия, тъй като тя отстоява кемалистката версия на лаицизма, който алевитите смятат за застрашен от управляващата ислямистка партия на Ердоган. От тази гледна точка ходът на Ердоган изглежда още по-елегантен. Той внася бацила на безпокойството и разцеплението в анемичната турска опозиция.