Турция си пречи сама

Само час - толкова ще продължи срещата на ЕС и Турция, насрочена за 6 ноември, на която след продължителна пауза ще бъдат възобновени преговорите за турското еврочленство. Няколко речи от общ характер, снимка за спомен и пресконференция - на тази символична среща няма да се говори конкретно по истинските проблеми. А и темата на новата глава от преговори, коята се открива сега, не е с кой знае какъв конфликтен потенциал.

Става дума за регионалната политика - т.е. за евентуалните помощи на ЕС за селските региони на евентуалната бъдеща членка на Общността Турция. Така ще бъде открита 14-та от общо 35 преговорни глави. По-парливи теми - като човешките права или независимостта на правосъдието - все още не са обсъждани. На последното си заседание през октомври министрите на външните работи от Общността не можаха да се споразумеят за подобна крачка.

Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле отчете в последния доклад за напредъка на страната някои положителни развития, независимо от наличието на дефицити по отношение на свободата на мненията, вероизповеданията и независимостта на съдебната власт. Същевременно насилствените действия на турските сили за сигурност срещу демонстрантите в Истанбул и други градове на страната през май и юни т.г. кара някои от външните министри на Общността да се въздържат от започването на преговори по въпросите за човешките права и правосъдието, които няма да бъдат никак леки. Еврокомисарят Фюле обаче смята, че тази тактика не е правилна. "Ако наистина искаме турците да променят нещо в сферата на основните човешки права, трябва да започнем да преговаряме с тях точно по тези въпроси", казва той.

Преговорите с Турция се водят от 2005-та насам

Преговорите с Турция за членство в ЕС бяха открити официално през 2005 година. Те бяха предхождани от дългогодишна подготовка. Още от 2005-та обаче те тъпчат на място: нито една преговорна глава не е била юридически приключена. 14 други "чувствителни" преговорни глави пък са блокирани по решение на ЕС или по силата на кипърското вето. Кипър, който е член на ЕС, не е признат международно-правно от страна на Турция.

Историческият конфликт, започнал с турската окупация на северната част на остров Кипър през 1974, продължава да тлее и до днес. "Той е спирачка и за турските преговори за членство в ЕС", смята евродепутатката Риа Омен Руйтен. Холандската консерваторка е докладчик за Турция пред Европарламента. Тя казва: "Междувременно между двете народностни групи на остров Кипър се водят преговори, но бих желала да видя, че Турция полага повече усилия в тази насока."

Политологът проф. Хуберт Фаустман, който ръководи фондация "Фридрих Еберт" в Никозия, смята, че Турция няма истински стимул, за да прояви желание за компромиси. "Нещата биха могли много бързо да се променят при наличието на желание", казва експертът по проблемите на Кипър. Ситуацията обаче се усложнява от факта, че ЕС и сам не е съвсем наясно по отношение на това, дали Турция да получи пълноправно членство или да стане асоцииран партньор. "Съвсем ясно е обаче, че кипърският проблем е съществена спирачка в този процес", казва още Фаустман.

Турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш заяви само преди няколко дни пред вестник "Хюриет", че Турция чака по-дълго от всяка друга страна за членство в ЕС. Откриването на нова преговорна глава, според него, било "закъсняла, но положителна стъпка". Багъш се надява, че "безпричинните политически блокади" на други преговорни глави ще отпаднат колкото се може по-скоро. В ЕС обаче са на мнение, че и самата Турция би могла да допринесе за това, като признае поне косвено Кипър, който е член на Общността. В т.нар. "Протокол от Анкара" Турция беше поела задължението да допуска кипърски самолети и кораби до своите пристанища и летища. Това задължение обаче страната отказва да изпълни и до днес.

Кипърският министър на вътрешните работи Сократис Хасикос заяви в понеделник пред вестник "Cyprus-Mail", че страната му в никакъв случай не желае преговорите между кипърските гърци и кипърските турци да се провалят. Той призова и Турция да се ангажира по-активно в преговорния процес. Към ЕС също беше отправен призив за активизиране. През тази седмица ООН предприема нов опит да накара двете враждуващи групи на остров Кипър да седнат на масата на преговорите.

Пълноправното членство - невъзможно?

В същото време не всички европейски среди са съгласни да приемат перспективата за прием на Турция в ЕС. Германският евродепут Маркус Фербер от Християнсоциалния съюз дори призова канцлерката Меркел да извърши корекция в курса. Досега федералното правителство на Германия подкрепяше преговорите на Турция с Общността, но неизменно изтъкваше, че няма автоматизъм, по силата на който те непременно да водят до пълноправно членство. Според Фербер, германското правителство не бива да придвижва повече въпроса за турското членство, защото страната няма как да стане пълноправна членка.

Лявата партия в Германия също е против продължаването на преговорите с Турция, макар и по съвсем други причини. Севим Дагделен от фракцията на Левицата в Бундестага заяви по този повод: "Възниква фаталното впечатление, че режимът на Ердоган и неговата партия ще бъдат възнаградени за досегашния им курс по налагането на ислямистки методи на потисничество." С оглед на употребата на полицейско насилие и груби нарушения на човешките права не бивало да се откриват нови преговорни глави.