Турция хвърля предизвикателства
21 юли 2011
По повод 37-та годишнина от нахлуването на турските войски в Северен Кипър премиерът Ердоган недвусмислено заяви, че неговото правителство отхвърля всякакъв компромис по кипърския проблем. През втората половина на 2012, когато Кипър поеме ротационното председателство на ЕС, Турция със сигурност ще замрази отношенията си с ЕС в течение на тези шест месеца, заяви Ердоган.
ЕС също има вина
Позицията на Анкара заслужава разбиране. Турция преживя много разочарования в отношенията си с ЕС, но напоследък самочувствието й трайно се повишава. Тъкмо с това ново самочувствие Турция не желае повече да се примирява с половинчата политика по отношение на Кипър.
ЕС също носи отговорност за кипърската безизходица. Фактът, че първите остри реакции на речта на Ердоган идват от Германия, не е изненада. Защото тъкмо Германия наложи присъединяването на Кипър към ЕС преди окончателното уреждане на конфликта, за да осуети гръцката заплаха за вето срещу източното разширяване. Нека да припомним, че Германия особено държеше на бързото приемане на източноевропейците.
Референдумът, на който мнозинството кипърски гърци се обявиха против обединението на острова, дойде като неприятна изненада за ЕС, защото очевидно нито Турция, нито кипърските турци бяха виновни за провала. Въпреки това две седмици по-късно международно признатата гръцка половина на Кипър бе приета в ЕС. На Северен Кипър бяха обещани в замяна много облекчения, включително разхлабване на блокадата, чието изпълнение Турция все още чака.
От позиция на силата
Поради кипърския конфликт преговорите за еврочленството на Турция и без друго са в задънена улица. Така че Анкара няма какво толкова да губи, ако от своя страна Брюксел прекъсне европроцеса. Но дали ЕС може да си позволи да се откаже - па макар и само за шест месеца - от един верен и лоялен военен и икономически партньор? Едва ли.
След надменното "не" на кипърските гърци преди седем години в референдума за обединението, днес сякаш е възможно само едно решение: двете половини на острова да бъдат признати за независими държави, да бъде наложено изтеглянето на турските войски, след което двете кипърски държави, с международна подкрепа, отново да поемат по пътя на обединението.