Тялото като стока - история на проституцията

Тези опити обаче никога не са се увенчавали с успех и проституцията е процъфтявала в нелегалност. В Германия от началото на 2002 година проституцията е официално призната за услуга. Предлагането и търсенето на секс срещу заплащане вече не се смята за безнравствено. Простититутките подлежат на социално осигуряване и трябва да плащат данъци. Сузане фон Шенк за историята на този специфичен бранш:

Лаура Мерит е работила в продължение на години като проститутка и се самоокачествява като "експерт по секса". Сега е вече на близо 50 години, обича да се смее шумно и организира в берлинското си жилище семинари, четения, филмови прожекции - все на тема "секс". Освен това се занимава с историята на проституцията. Особено с поврата между 19-ти и 20-ти век в Берлин:

"Тогава е било действително така, че на улиците са стояли жените с ботушите. Имало е жени от майчински тип, ученички, т.е. онези, които са наблягали на младостта във външния си вид, имало е и бременни. Просто един пъстър калейдоскоп. Хубаво щеше да е и днес да е така."

Началото на проституцията

Малко е известно за началото на проституцията. Първите официални публични домове, както се твърди, били в древна Гърция около 600 години преди Христа, казва културоложката Елизабет фон Дюкер, проучвала в Хамбург историята на сексуалния труд:

"В древна Гърция и в древния Рим е имало робовладелчески общества, в държавните публични домове са били назначавани робини. Те обаче не са заработвали особено добре. Там също така е имало класова йерархия: покрай тях е имало и свободни сексуални труженички, които същевременно са били обучавани като певици или музикантки и са свързвали сексуалните услуги със забавна музика. Те са заработвали доста добре."

В древността платената любов е част от живота и се подразбира от самосебе си. Сексуалността не е табу. Както става ясно например от поезията на Хораций. Сладострастничеството на древните римляни в по-късни столетия е било, според властващия морал, съответно или възпявано като радост от живота, или заклеймявано като декадентство.

Към края на 15-ти век най-вече инквизицията и бързото разпространение на венерическото заболяване сифилис водят до разграничаване от проститутките: тези жени били наричани

"Портите на дявола"

Разкаяните грешници били охотно приемани в манастирите. Динамично проституцията, наричана още и "хоризонталният занаят", започва да се развива отново през 18 и 19 век. Индустриалната революция примамва многоброни девойки от селата в градовете, където често се налага да мизерстват.

"Жените, озовали се например като хамали в пристанищните градове, са печелили толкова малко, че е трябвало да имат допълнителна професия. А тази втора професия често е била проституцията", обяснява Елизабет фон Дюкер.

Сексът срещу пари бързо се превръща в масово явление. Така че в цяла Европа се работи по изковаването на закони срещу проституцията. Както разказва фон Дюкер, "безнравствените жени" е трябвало да се подлагат в Хамбург на задължителен медицински преглед два пъти седмично. Тази уронваща човешкото достойнство процедура вече е безвъзвратно част от миналото. Ала все още няма друга професия, за която да се говори така под сурдинка, както за проституцията. Според секс-експертката Лаура Мерит има още много да се работи по новото съзнание, свързано с тази професия. Според нея Законът за проституцията от 2002 година е важна стъпка, но не е достатъчен. Тя казва:

"Легализацията е важна за всеобщото признание. Ала в конкретния живот на проститутките все още не се е променило кой знае какво. Някои сега могат да се осигуряват, това също е особено важно. Обаче само съвсем малко на брой работят с истински трудов договор или в домове с подобаващи условия за работа."