Ужасът след ужаса от 11 септември

Този ден се е запечатал дълбоко в съзнанието на Гари Смайли. И до днес събитията от 11 септември го преследват като демони, от които не може да се отърси.

На 11 септември 2001 година санитарят Гари Смайли работи по изключение по-дълго от обичайното. И точно тогава първият самолет се врязва в северната кула на Световния търговски център. Заедно с колеги-санитари, пожарникари, полицаи и доброволци Гари Смайли успява да спаси много хора. "Когато беше ударена втората кула, се хвърлих върху една жена, за да я предпазя. И двамата оцеляхме", разказва той.

Малко по-късно Гари отново се разминава на косъм от смъртта. "Бях на около 75 метра, когато се срина северната кула. Успях да се спася само защото се хвърлих под един камион", споделя мъжът. Часове по-късно изпод камиона го изваждат негови колеги. На този ден Гари Смайли губи скъпи приятели и колеги. А гледката на линейки, които минават през трупове, за да спасят оцелелите, го преследва и до днес.

Страданията след катастрофата

Няколко месеца след катастрофата Гари се връща на работа. Но спомените от 11 септември не му дават покой. Той е на 48 години, когато се вижда принуден да се пенсионира преждевременно. Оттогава насам прекарва по-голямата част от времето си в лекарски кабинети. Страда от световъртеж, диабет и постоянна мигрена. Има проблеми и с бъбреците, а имунната му система е силно отслабена. За психическата травма да не говорим. "Всичко е един безкраен кошмар. Както за тялото, така и за душата ми", споделя Гари.

Досега държавата поемаше разходите по медицинските прегледи на Гари и още хиляди като него. Но тази помощна програма, в която американският Конгрес вля общо 2,78 милиарда долара, приключва в края на 2015 година. За Гари Смайли това е катастрофа: "Моята здравна каса няма да иска да плаща сметките за лекарските прегледи. Същото важи и за много други оцелели, които 14 години след катастрофата все още не могат да се съвземат", казва Гари и добавя: "Ако държавата спре помощите, най-малко 75 процента от хората, помагали при спасителните работи на 11 септември, ще си отидат преждевременно от този свят. А това са хора, които дадоха всичко от себе си в деня, когато Америка преживя най-големия си ужас".

Единствената надежда на Гари е, че и други споделят неговата съдба. Много от оцелелите, които са зависими от държавните помощи, вече са се обединили - дават пресконференции, пишат писма до сенатори и конгресмени. И както изглежда, инициативата им оказва въздействие. Конгресмени от Ню Йорк и Ню Джърси вече настояха за удължаване на помощната програма за оцелелите от 11 септември. Може би най-точно се изрази депутатката от Демократичната партия Каролин Мълуни, която заяви: "Не е достатъчно само да хвалим героизма на тези хора!".