"Ужасяващи мерки" или...
22 март 2010Анализ на Ясен Бояджиев:
Представител на синдикатите окачестви мерките като „ужасяващи”. В списъка наистина има някои излишно стряскащи идеи, при това с твърде съмнителен финансов ефект. Редом с тях обаче има и някои, разбира се, неприятни, но съвсем справедливи и полезни предложения, при това логични и необходими не само за време на криза като сегашното. Като например, държавните служители да си плащат осигуровките като всички останали граждани, а и да се лишат от някои други свои явни и скрити привилегии. Така или иначе мерките сами по себе си съвсем не са най-„ужасяващото” в цялата история.
Закъснели импровизации
Първо, каквито и да се окажат „истинските” намерения на правителството, те ще са доста закъснели. Освен това обаче, ако се съди по досегашния им вариант, те изглеждат фрагментарни и импровизирани. Някои от тях може би ще помогнат временно да се позапълни част от бюджетната дупка, но ефектът би бил доста по-чувствителен и траен, ако те бяха част от цялостни, обмислени и навременни реформи. При това не само в данъчно-осигурителната, социалната и здравната сфера, но и в енергетиката, съдебната система, администрацията, сектора на сигурността.
Какво ще кажат хората
„Преди да решим, трябва да предизвикаме дискусия в обществото. Мерките, които предлага работната група, не са много по-различни от тези в Гърция. Но аз съм избран от народа и искам да чуя мнението на хората; преди да вземаме окончателни решения, искам да видя реакциите на обществото.” Това каза първоначално, след като се разчу за антикризисния списък, самият министър-председател.
За необходимостта от диалог и дискусия в политиката няма две мнения. Но в случая решенията се формират по-скоро по махленския, типично ориенталски принцип „какво ще кажат хората”. Отговорността на политика, който разполага с много повече информация за цялостната картина обаче, изисква, особено в кризисни моменти, да взема и решения, които няма как да се харесат на всички.
Иначе се изпращат твърде погрешни сигнали. Като например, че всеки може да предотврати най-лошото, стига да крещи достатъчно силно. Така истинската дискусия се измества от всеобща истерия, а необходимите реформи потъват в блатото от компромиси.
Неизвестен извършител
Разбира се, „какво ще кажат хората” беше предварително абсолютно ясно. Премиерът го разбра на следващия ден и веднага забрави какво е говорил предишния за мерките и за работната група. И те се превърнаха в „слухове” и „провокации” на никому „неизвестен извършител”. Така се стигна до абсурда министри да се разграничават от самите себе си, да подкрепят и дори да се присъединяват към протеста срещу собственото си правителство.
На този фон, които и каквито и мерки да влязат в „истинския” списък, няма никакви гаранции, че скоро няма да излязат от там. Както стана с повишението на здравните вноски. Или с указанието на приходната агенция, според което собствениците на фирми трябваше да се осигуряват двойно. Или с повишаването на пенсионната възраст и със затварянето на болници и институти. И накрая - отменената за по-малко от 24 часа идея за отмяна на плоския данък. Добри или лоши, всички тези мерки бяха отложени, отменени или тихомълком забравени в резултат на активните оплаквания и протести на засегнатите.
В края на краищата „ужасяващи” са не мерките, а начинът, по който те се подготвят, аргументират и провеждат. Ужасяващи са липсата на отговорно лидерство, на цялостна визия и посока.
Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев