Ули Хьонес - възход и падение

Президентът на футболния клуб "Байерн" Ули Хьонес беше осъден на три години и половина лишаване от свобода заради укриване на данъци в размер на 28,5 милиона евро. Преди година Хьонес сам уведоми властите, че е укривал данъци. Досега в Германия този вид самопризнания освобождаваха нарушителя от наказателна отговорност. Тоест, такива нарушители издължаваха на държавата укритите данъци, плащаха глоба и оставаха на свобода. В случая с Хьонес обаче първо прокуратурата, а после и съдът прецениха, че неговото самопризнание е било непълно, а укритите данъци - в такъв висок размер, че нарушителят не може да бъде освободен от наказателна отговорност. Ули Хьонес вече обяви, че няма да обжалва присъдата. Мениджърът се оттегли от всички свои постове и се разкая за престъплението си. Сега той ще плати на германската хазна близо 50 милиона евро и ще влезе в затвора.

Двете лица на Хьонес

Процесът срещу Хьонес предизвика огромен интерес в Германия поради няколко причини. Първо: обвиняемият открай време фокусира върху себе си голямо обществено внимание - най-напред като футболист, а после като публична фигура и като мениджър, който изгради един изключително успешен футболен клуб с борсова цена около 1 милиард евро. И второ: покрай случая "Хьонес" мнозина съзряха сериозни пропуквания в системата на правовата държава, която понякога мери с двоен аршин, опрощавайки на така наречените ВИП-ове грехове, които биха вкарали всеки простосмъртен човек в затвора.

Да, вярно е, че през годините Ули Хьонес се разви като отличен мениджър. Той успя да осребри масовата любов на хората към футбола, да привлече най-големите германски фирми в Управителния съвет на клуба, да превърне „Байерн” в може би най-силния футболен отбор в света, а мимоходом да разработи и свой собствен колбасарски бизнес, от който също печели добре. Човекът несъмнено има предприемачески талант. Съвсем друг е въпросът доколко днешният професионален спорт, в който все по-устремно нахлуват корупцията, допингът, комерсиализацията и агресивният национализъм, доколко именно творците на това явление, сред които е и Хьонес, заслужават всенародна любов.

В полза на Хьонес трябва да се каже и още нещо. Той открай време се проявява като филантроп и щедър богаташ. Дава пари за добри каузи, помага дори на закъсали конкурентни клубове като „Борусия” Дортмунд. В тази си роля Хьонес вече от дълги години присъства на почетно място в медиите - и използва позицията си, за да консолидира своя публичен образ на „мъжко момче”, което никому не цепи басма и раздава морални препоръки и оценки на цяла Германия. Изведнъж обаче се оказва, че същият този почтен, енергичен, талантлив и щедър бизнесмен с чувство за отговорност към страната си години наред е разигравал стотици милиони на международните борси и е укривал печалбите от данъчните власти в Германия.

Усещане за справедливост

Привържениците на Хьонес казват, че това било просто грешка, но всъщност става дума не само за сериозно престъпление, а и за тежко лицемерие. Обявявайки, че няма да обжалва присъдата, че се оттегля от постовете си в „Байерн” и влиза в затвора, сега Хьонес се опитва - и това определено му прави чест! - да спаси каквото е останало от образа му на силен и принципен мъж. Този жест навярно ще опази футболния клуб от негативни последствия и ще стопли сърцата на онези, които харесват Ули Хьонес. Но още по-важно е, че зад решетките Хьонес ще бъде жив аргумент против мъчителното усещане за неправда и несправедливост. Защото покрай неговото престъпление - а и покрай други сходни случаи, мнозина в Германия обезверено констатират: „За милиони няма закони, за кокошка няма прошка”, както гласи българската поговорка. Присъдата срещу Хьонес укрепва не само правовата държава, тя заздравява и доверието към правото и реда. Дано освен това да стресне и другите самозабравили се ВИП-ове, които живеят с усещането, че са над правото и над обществения ред.