Obamas Drahtseilakt in Tallin
4 септември 2014Барак Обама мина през Естония точно преди срещата на върха на НАТО – и всички знаят защо. Украинската криза ужасно притеснява партньорите на НАТО от балтийските държави. Особено загрижена е Естония - не само, защото има обща граница с Русия, но и поради голямото руско малцинство в страната. Така че първата цел на Барак Обама беше да успокои естонците. Той още веднъж увери източноевропейските страни-членки на НАТО, че с оглед на все по-агресивните действия на Русия, Вашингтон остава на тяхна страна. Обещанието за сигурност било "ненарушимо, твърдо и вечно", заяви Обама и допълни: "Вие вече веднъж сте губили независимостта си. С НАТО това няма да Ви се случи никога вече".
За всекиго - по нещо
Но източноевропейските държави от НАТО настояват, че делата казват повече от думите. И искат бърза и видима реакция на военното напрежение край своите граници. Отчасти искането им беше изпълнено. Барак Обама обеща да разположи допълнителни американски ВВС в Източна Европа. Той ще настоява пред НАТО да доизгради корпуса за бързо реагиране и демонстрира трайно присъствие в региона. В същото време Обама обаче не посмя да отговори на исканията за постоянни военни бази в региона и за разтрогването на Основополагащия акт с Русия. Обещанието на американски президент, че ако се наложи, ще САЩ ще дадат отпор на Русия, определено направи впечатление на първата му целева група - източните съюзници в НАТО.
Същото послание обаче достига доста по-трудно до втората му целева група - Кремъл. Тъй че Барак Обама беше принуден и да го „подслади”. Той предупреди Москва, че агресията в Украйна е вредна, но в същото време повтори, че Западът би приветствал една силна Русия – стига, разбира се, да се изтегли от Украйна. Американският президент внимателно подбираше изразите си за Русия и избягваше експлозивната реторика. По този начин Обама избегна и пряката конфронтация, на която се надяваха много от лидерите на източните страни-членки на НАТО.
Обама говори в стил Меркел
Имаше и трета група, която много внимателно слушаше изявленията на Обама – американските консерватори, един от които е Джон МакКейн. Те отдавна обвиняват президента, че действа колебливо в украинската криза и не се противопоставя категорично на Путин. Обществеността в САЩ обаче не споделя това становище. Тя не съзира в руско-украинския конфликт масирана заплаха за Америка. В последните анкети американците окачествяват ислямисткия терор, иранската ядрена програма и дори севернокорейската атомна бомба като по-голяма опасност за САЩ, отколкото събитията в Източна Европа.
С визитата си в Талин Обама предложи за всекиго по нещо. Той потвърди, че Вашингтон все още има тежест в света, отправи остри думи срещу Русия, но не даде никакви съществени военни обещания. С две думи: Обама не рискува нищо. Ако не броим няколкото мелодраматични момента в речта му, спокойно можем да сравним добре подбраните изявления на американския президент с репертоара на германската канцлерка Ангела Меркел. Многобройните критици на Обама сигурно ще обявят обещанията от Талин за половинчати и ще го обвинят, че е искал да играе на сигурно. Но ако мислим едновременно за постоянно менящата се обстановка в Украйна, за комплексните процеси, протичащи в НАТО, за настроенията в САЩ и за глобалните предизвикателства, речта на Обама се оказва най-доброто възможно лекарство.