Управляват ги авторитарно, надъхват ги националистически

Много от симптомите на кризата, която преживяват сега европейските демокрации, съществуват от години в Югоизточна Европа. Кризата на демокрацията е видна за всички, а "идеята за либералнодемократичен консенсус вече не съществува", казва по този повод Флориан Бибер от Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към университета в Грац.

Тази криза обаче не е следствие от тежка депресия, а продължителен негативен процес, който се развива отдавна, подчертава професор Михаел Хайн от университета Хумболт в Берлин. Той е проучил много статистики и индикатори, които изследват демокрацията според различни параметри, включително социални. Хайн открива обща тенденция във всички страни от Югоизточна Европа (с изключение на Косово) - без значение дали те са членки на ЕС или не: през последните десет години навсякъде нещата с демокрацията се влошават. Същата тенденция се наблюдава и по отношение на субективните фактори, като доверието на гражданите в парламентите и държавните институции.

В страните от региона, които още не са част от ЕС, или в случая с Хърватия, която отскоро е пълноправна членка, кризата на демокрацията върви ръка за ръка с принципната криза на ценностите и ориентацията. При сегашното чувство за несигурност, обзело хората, често те търсят опора у силните лидери, които ги обсипват с прости, националистически послания, извадени от собствената история. "И национализмът сплотява обществата под ръководството на демократично избрани, но автократично действащи лидери", казва Флориан Бибер.

Авторитарно управление + националистическа реторика

Политологът Ведран Джихич от Виена твърди, че в страните от Западните Балкани се е установила нова форма на властта: правителствата управляват авторитарно, изтъкват националистически доводи и налагат неолиберални икономически модели. Такива политици се отличават със силен "властови прагматизъм", който ги кара да подражават на турския президент Ердоган. За тях демокрацията е само средството за постигане на някаква цел, а не самата цел. Те използват демократичните инструменти, дефакто за да ги обезсилят накрая.

Сръбският премиер Александър Вучич, например, е прототип на политик-нарцисист, който действа като месия - внушава на избирателите, че страната има нужда от силна ръка, за да се справи с кризата, казва Ведран Джихич. По този начин той монополизира властта и обезсилва държавните институции. Тази схема работи и защото на хората постоянно им се внушава, че се намират пред национална криза. Същото важи и за икономическата политика - важното е хората да бъдат убедени, че техният лидер е в състояние да реши съществуващите проблеми и да ги направи част от икономическия подем. В действителност обаче само най-близките кръгове около властта печелят от нейната клиентелистка политика.

ЕС трябва да се намеси

Има обаче начин да бъде пресечена негативната тенденция и да бъдат спрени утвърдилите се автократични структури, твърди Джихич. Според него е важно хората да протестират срещу очевидните безобразия. Така например съпротивата срещу грандоманския строителен проект "Белград на вода" в Сърбия и пъстрата революция срещу корупцията и злоупотребата с власт в Македония показаха, че този инструмент за оказване на натиск работи. Но той се нуждае от силна гражданска подкрепа. Последните протести в Румъния показаха, че едно събудило се гражданско общество може да принуди правителството да спазва принципите на правовата държава. Необходими са още достатъчно смелост, конструктивен диалог и граждански форми на съпротива и срещу концентрацията на медиите в ръцете на политическите елити, смята професорът по политология от Виена.

Политоложката Наташа Вунш от Цюрих също твърди, че подкрепата за гражданското общество и независимите медии може да спомогне за пресичане на антидемократичните тенденции в страните от Югоизточна Европа. "Концепцията за интеграция чрез демократизация е остаряла, защото европеизацията и демократизирането на тези страни вървят отделно", казва тя. Според нея, ЕС трябва постоянно да напомня за нарушаването на демократичните принципи и същевременно да създаде механизми за насърчаване на демокрацията и гражданското общество.

Експертите са единодушни, че ЕС трябва да наблюдава строго две основни сфери: върховенството на закона и свободата на медиите. В тези две области съществуват алармиращи пропуски и ЕС трябва решително и бързо да реагира. В противен случай страните от Югоизточна Европа още повече ще се откъсват от европейската ценностна система и ще се отдалечават все повече от пълноправното си членство в общността.