Усещане за несвобода
11 септември 2013Политическата есен на 2013 започна с очакване за развръзка: развръзка в полето на гражданското противопоставяне, развръзка на парламентарната и управленческа криза, развръзка на сложно преплетените във виртуалното и в реалното пространство протестни течения. Не само че това не се случи. Завръщането на депутатите, които влязоха в Народното събрание през полицейски кордон, охранявани, обругавани или пък възхвалявани, представляваше потискаща гледка и създаде шум по трасето. „Посрещането” не се случи по нито един от предварително очакваните сценарии. Политическите спекулации не закъсняха; лидерът на ГЕРБ, който е безспорен шампион по словесен популизъм, от режим “отсъствие” премина в режим “присъствие” и произведе патетични послания и патриотични призиви за спасяване на държавата. От пасивна ГЕРБ реши да стане активна опозиция.
Подозрението
На фона на всичко това на терена се яви нов колективен играч - Гражданският съвет към Реформаторския блок, който бе посрещнат подозрително и противоречиво от наблюдателите. Първо - заради една сама по себе си неустоима претенция за морална безупречност на публичните лица, дали съгласие за участие в него, и второ - заради неясния отговор на един въпрос с повишена трудност за политиците, но елементарен за така наречените свободни граждани - как възприемат те възможността за съвместни действия с бившия премиер и настоящ лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.
Ако политическият език търпи условните наклонения и не допуска ултимативни интонации, то свободният гражданин - ако наистина е такъв - не би трябвало да има каквито и да било задръжки да съобщи своята позиция относно морално допустимото и морално нетърпимото в нашето общество. И тъй като отношението към ГЕРБ - заради цялото наследство от управлението на кабинета „Борисов” - се превърна в тест, в лакмус, във водораздел, всички журналисти, присъствали на представянето на Гражданския съвет, желаеха да чуят ясно отговора именно на този въпрос. Това, че някои от експертите в Гражданския съвет, на които дължим най-задълбочените анализи за стила на предишното управление, предпочетоха политически коректното поведение, създаде впечатление за разминаване между заявеното и възможното в диалога с партиите.
Похищението
Политическата есен на 2013 започна и с един нов медиен “съспенс” - след като двама от най-популярните водещи на една от най-гледаните телевизии бяха принудени да сменят своя работодател и след като стана ясно, че този “трансфер” е в резултат на различните разбирания на журналистите и собствениците на медията относно професионалните стандарти, темата за свободата на словото отново става приоритетна за всички, които се вълнуват от качеството на българската демокрация. Качеството на българската демокрация... Завършвам това изречение и си давам сметка за похищението, което политиците извършиха срещу тези думи; за съдържателната разлика при употребата на една и съща дума от различни говорители, централи, лица и фактори; за подмяната на понятията, с които описваме света; за начините, по които едно и също понятие се използва, за да внушава различно по смисъл обстоятелство.
Подчинението
Това е още един от греховете на публичните личности, на така наречените свободни граждани и на така наречения журналистически елит. Всички те - веднъж приели подчинението - започват да форматират живота около нас според един предварително зададен лицемерен алгоритъм. Политическата есен на 2013 година започва с опит за задушаване на словото. Честито, колеги!
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел