Уязвиха ли западните санкции Русия?

Наскоро ЕС реши да не налага на Русия икономически санкции – този път заради участието ѝ в сирийската гражданска война. А Москва се старае да не дава нови поводи за подобна дискусия. След острата международна критика заради многото цивилни жертви в Сирия, руските ВВС прекратиха бомбардировките си срещу бунтовниците в Алепо. А в четвъртък президентът Путин заяви в Сочи, че Русия се въздържа от действия.

Заговори ли Западът за санкции срещу Русия, неизменно започват да се изказват всевъзможни скептици. Действащите наказателни мерки срещу страната не били показали никакво въздействие, твърдят те по повод мерките, наложени на Русия заради Украйна. След анексията на Крим през март 2014 година, ЕС, САЩ и Канада забраниха на някои руски политици да влизат на тяхна територия и замразиха банковите им сметки. След ескалацията на войната в Източна Украйна бяха наложени и икономически санкции, които засегнаха най-вече руските банки, защото те вече не можеха да получават заеми от Запада. Беше ограничен и достъпът до съвременните западни технологии за руските петролни и газови концерни. Русия пък реагира на санкциите с налагане на забрана за внос на западни хранителни продукти.

"Новата икономическа реалност" на Русия

Не е лесно да се направи равносметка след две години, защото въздействието на санкциите трудно може да бъде отделено от други фактори. Така например руската икономика показваше слабост още преди анексията на полуостров Крим. Сриналите се през 2014 годинацени на петрола и природния газ на световните пазари също засегнаха тежко руската икономика, тъй като ставаше дума за двете най-важни експортни суровини на страната, от които идват и най-големите приходи в държавния бюджет. Въпреки празните каси, руското правителство инвестира много във въоръжаването на армията и направи съкращения в други сфери.

Населението безспорно усеща съкращенията на гърба си, но тези неволи нямат почти никаква връзка със санкциите. В Русия се утвърди едно ново понятие. В Москва говорят за "нова икономическа реалност". Звучи неутрално, но всъщност описва едно положение, което може да бъде наречено криза. Става дума за условията, в които съществува Русия след анексията на Крим: западни санкции, ниски цени на петрола, девалвация на рублата, рецесия, инфлация. Правителството на премиера Дмитрий Медведев изхожда от предположението, че санкциите и ниските цени на петрола ще се задържат в средносрочна перспектива. А президентът Путин подчертава, че Русия успешно се е приспособила към тази нова ситуация.

Първоначално в Русия се подиграваха на западните санкции. Млади рускини рекламираха тениски с надпис "Топол не се страхува от санкции". "Топол" е името на руска междуконтинентална ракета. В последно време обаче по улиците вече не се чуват подобни вицове. Дори президентът Путин призна, че санкциите са осезаеми. Най-голямата опасност произтича от ограничения достъп до съвременни технологии, заяви той на конференция в Москва в началото на октомври.

Под границата на бедността 

Повечето руснаци също усещат влиянието на санкциите. 72% от участниците в допитване на социолозите от Центъра „Левада” признават, че санкциите дават отражение върху икономическото положение на страната. Също толкова висок процент от анкетираните обаче са на мнение, че няма нужда от никаква промяна на руската политика. Едва всеки пети от анкетираните пледира за компромиси и отстъпки, за да бъдат отменени санкциите.

Какви са конкретните последици от санкциите досега? Бившият финансов министър Алексей Кудрин твърди, че руският БВП губи от тях годишно "между 0,8 и 1 процента" от ръста си. Преди една година Кудрин беше оценил щетите на 1,5 процента. Обикновените руснаци усещат въздействието на санкциите най-вече по изтънялото си портмоне. Цените на хранителните продукти са скочили с една трета за последните две години, главно вследствие на контрамерките на Кремъл. Два и половина милиона руснаци изпаднаха само през последните две години под границата на бедността. Общият брой на хората, живеещи в бедност, междувременно възлиза на 21,4 милиона души, съобщава официалната руска статистика.

Бавно стабилизиране, а после … стагнация

В последно време имаше индикации за бавно стабилизиране на руската икономика. Упадъкът още не е преодолян, но темповете му са забавени. Американската рейтингова агенция „Стандарт енд Пуърс” завиши прогнозите си за 20 водещи руски концерна, сред които и за петролния гигант „Роснефт”.  Рейтинговата агенция предполага, че руската икономика вече се е приспособила към новите условия и отново може да започне да бележи ръст. След краха през 2014 и 2015 година икономическият ръст през тази година навярно ще се свие само минимално. Руското правителство прогнозира стопански ръст между 0,6 и 2,1 процента за периода до 2019. Министерството на икономиката обаче дава песимистична прогноза за дългосрочните перспективи на страната. Според него, през идните 20 години се очаква стагнация с незначителен икономически прираст. Този анализ беше публикуван във вестник "Ведомости" в края на октомври 2016.

Оценката за въздействието на санкциите явно е въпрос на политическа гледна точка. От една страна санкциите не постигнаха главната си цел - да прекратят войната в Източна Украйна. Примирието там е крехко. Но все пак в региона не избухна по-голяма война между Киев и Москва, както се опасяваха мнозина. Някои смятат, че това се дължи именно на санкциите и говорят за успех. За въздействието на тези санкции косвено говори и фактът, че Русия все по-гръмко настоява за тяхната отмяна.