Факт: ислямисткият терор е пуснал дълбоки корени в Европа

В Германия, Франция и Австрия за един месец бяха извършени четири ислямистки терористични атентата. Последните седмици по брутален начин показаха, че Европа все още води битка срещу тероризма в името на исляма. Те показаха и това, че най-голямата опасност в момента произтича от атентатори, които действат самостоятелно, но са обвързани в мрежи от съмишленици, които взаимно се подкрепят и мотивират.

Над 2 хиляди потенциални ислямистки терористи

Част от истината е и фактът, че много хора са картотекирани като потенциални терористи и атентатори - много повече, отколкото полицията и тайните служби са в състояние да следят и наблюдават денонощно. Само в Германия са регистрирани 2060 души като потенциално опасни ислямски терористи.

Липсата на перспектива в опредени мигрантски среди във Франция и Белгия създава условия за радикализация. В мрежите на проповедниците на омразата попадат и някои млади мъже, пристигнали в Европа като бежанци или нелегални имигранти с нереалистично високи очаквания.

„Службите за сигурност постоянно осуетяват ислямистки атентати“, казва вътрешнополитическият говорител на фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага Матиас Миделберг. През април например са били арестувани петима таджикски ислямисти в провинция Северен Рейн-Вестфалия, които планирали атентат срещу американска военна база.

Тероризмът е пуснал дълбоки корени

Но понякога службите за сигурност допускат и грешки. Във Виена съдебните власти погрешно са смятали, че 20-годишният Куйтим Фейзулай се е отказал от крайния ислям, след като в затвора е участвал в програма за дерадикализация.

Обезглавяването на френския учител Самюел Пати от един 18-годишен чеченец също не е „гръм от ясно небе“. След като показал сатиричните карикатури на пророка Мохамед в „Шарли Ебдо“, срещу учителя е имало цяла подстрекателска кампания в интернет.

В Германия има политици, според които държавата действа прекалено меко спрямо определени групировки, които поддържат контакти или близки отношения с „Мюсюлманското братство“. Но дори службите да не допускат грешки, в една свободна демократична държава на практика няма как напълно да се осуети възможността за атентат. Младият тунизиец например, който уби с хладно оръжие трима души в една черква в Ница, е пристигнал в страната само няколко часа по-рано, поради което е бил напълно непознат на местните власти.

За успешното предотвратяване на атентати службите за сигурност се нуждаят от нови правомощия, твърди Миделберг. Той смята, че разрешеното от кабинета следене на кодирани чатове в мрежата не е достатъчно. Според него, в отделни добре обосновани случаи трябва да е възможно онлайн-претърсването на компютри и смартфони.

Кои мерки са най-обещаващи?  

Опозицията в Германия предпочита да залага на по-добро сътрудничество между службите за сигурност, както и на превенцията. Но успехът на програмите за превенция е трудно измерим. Не е никак лесно да се установи колко от хората, които са преминали програми за дерадикализация, действително са променили нагласите си. Винаги има и случаи, какъвто е този с атентатора от Виена, когато ислямисти симулират промяна в убежденията си, а след това извършват убийства.

Екстрадирането също не е панацея, защото сред опасните ислямисти има и множество германци, французи, белгийци и австрийци.

Атентаторът от Виена, например, е притежавал и паспорт от Северна Македония. След опита му да замине за регионите на ИД в Сирия, властите в Австрия са направили опит да го екстрадират, но процедурата за отнемане на австрийско гражданство не е била разрешена. Също и в Германия подобно искане навярно би завършило с отказ. От лятото на 2019 хората с двойно гражданство могат да загубят германския си паспорт, ако са се присъединявали към някоя терористична милиция в чужбина. За целта обаче трябва да се докаже, че те са участвали в бойни действия.