"Фамилията" на Украйна

След Оранжевата революция на власт дойдоха първо нейните герои - президент стана проеевропейски настроеният Виктор Юшченко, министър-председател стана Юлия Тимошенко. Но политическата чест на двамата не издържа на изпитанията, пред които бяха поставени - и двамата не спазиха обещанията си, отбелязва студентката Хана. "Юшченко обяви, че всичко ще е по-добре - в икономически, социален и морален план. Но не се случи нищо. И тогава, и сега учителите получават заплата от 1000 гривни, т.е. около 100 евро. Упадъкът на страната започна именно по времето на Юшченко." Корупцията продължава да се шири, а нужните реформи не бяха извършени.

Неспособността на управляващите да се справят с проблемите сложи край на демократичния подем - и доведе до изборна победа на техните противници: през 2010 за президент бе избран Виктор Янукович, който се постара да неутрализира минималните демократични постижения: конституционната реформа от 2004 бе отменена, президентът отново получи повече правомощия, свободата на медиите отново бе ограничена. Само няколко дни след избора си Янукович разположи свои хора на всички ключови позиции в правосъдието. Вездесъщата Държавна сигурност преследва неправителствените организации и журналисти. Който откаже да сътрудничи, попада в черните списъци и губи работата си.

В близки отношения с властта

"Фамилията" управлява Украйна: това са роднини, приятели и познати на Янукович. Също както и олигарсите, които с лекота попадат в класацията на "Форбс" за най-богатите хора в света - като например Ринат Ахметов със състояние от 15,4 милиарда долара или Виктор Пинчук, зет на бившия президент Леонид Кучма. Олександър, най-големият син на Янукович, междувременно също спяда към най-богатите хора в Украйна. Бизнесът му е в сферата на строителството, енергетиката, минното и банковото дело, а състоянието му през 2012 година е възлизало на 133 милиона долара.

Освен това има "фиктивни" партии, създадени единствено, за да привличат гласове от опозицията и да отслабват влиянието на големите опозиционни партии, както се случи на парламентарните избори през 2012 година. Съществуват и т.нар. "административни ресурси", чието предназначение е да укрепват властта на управляващата "Партия на регионите". Един губернатор например заявил на своите подчинени, че е много важно именно тази партия да спечели, за да могат областите, общините, градовете и селата да получат достатъчно "административни ресурси" - т.е пари за поддръжката на училища, култура, болници или инфраструктура.

Политически произвол и корупция

Революцията се провали, наложиха се реакционерите - с ужасяващи последствия. Много хора в Украйна днес свързват демокрацията най-вече с грабителския капитализъм, с обедняването на едни и необяснимото обогатяване на други, с широко разпространената корупция. "Тя е навсякъде", посочва адвокатката Валетина Теличенко. "Дори за да продаваш пирожки на сергия, трябва да дадеш подкуп в общината. Така се започва. И се свършва с това, че се купуват съдии от Върховния съд, за да произнесат присъди, които не съответстват на закона"казва тя.

Теличенко е сред хората, които отказват да се предадат - тя и до днес продължава да се бори за справедливостта в родината си. Като адвокат представлява семейството на убития през 2000 г. журналист Георгий Гонгадзе - случай, който украинското правосъдие би предпочело да не разисква. Той обаче и до днес не е изяснен, за което има политически основания. Много от съдебните присъди в Украйна се оценяват от Европейския съд за човешки права като несправедливи и произволни, разказва Теличенко. "Когато няма независимо правосъдие, всеки може да бъде осъден или да изгуби имуществото си, само защото някой друг иска така. Това не е демокрация".

"Стрели" срещу управляващите

Толкова по-важна е дейността на многобройните малки неправителствени организации - като например "Опора"/ Стрели/. Стрелите на техните критики са насичени срещу управляващите и техните закони. "Опора" се меси в политиката чрез открити писма и демонстрации. "Искаме да покажем, че украинците внимателно следят какво вършат политиците. Настояваме политиците да се отчитат пред гражданите", заявяват от "Опора".

"Разочарованието бе голямо, след като Оранжевата революция не доведе до никакви промени", казва представителката на "Опора" Олга Стрелюк. Въпреки това е много важно гласът на гражданското общество да се чува и да може да бъде изразено. "Украйна се връща към съветското минало", убедена е Стрелюк, която посочва, че следващите две години до президентските избори през 2015 ще са решаващи. "Предполагаме, че натискът над организации като нашата, както и към инакомислещите като цяло, ще расте".

Автор: У. Шефер, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова