Финансово сиртаки

Най-сетне Бундесбанк може отново да започне да печата марки. Защо? Защото разработеният от ЕС помощен пакет, чрез който Гърция ще получи кредити с изкуствено занижен лихвен процент, е безпрецедентен случай, който от своя страна ще бъде последван от други такива. Стабилизационният пакт на ЕС се превърна в чейндж-бюро. Никой няма нищо против кохезионните фондове и другите програми за икономическо равновесие в ЕС. Те са в интерес на икономическото единство. Но директната подкрепа за една страна, която с шикалкавене се промъкна във валутния съюз, нарушава директно Лисабонския договор.

Грешките НЕ се наказват

Договорът забранява на която и да е европейска държава да поема отговорност за дълговете на друга и това правило трябваше да създаде ред в европейския дом. Но тъкмо това се случва в момента и звучи почти като покана и към други кандидати за еврозоната да не вземат толкова насериозно бюджетната дисциплина и да не затягат силно колана, защото ще бъдет сигурни, че валутният съюз ще им се притече на помощ. Покана и към банките и инвеститорите без риск да прибират 8.5 процента лихви от гърците, защото и те знаят, че на длъжника има кой да помогне.

Случаят "Гърция" е ярък пример за конструктивните грешки в проекта за валутен съюз. Кардиналната грешка в този проект е, че страни-членки, които дълго са живели над възможностите си и са загубили своята конкурентноспособност, не могат както преди да девалвират собствената си валута. Те просто нямат такава. Маастрихтските критерии указват, че член на еврозоната може да стане само този, който дългосрочно изпълнява рамковите условия. И в случая с Гърция мнозина политици са затворили не само едното, а двете си очи, тъй като Гърция от самото начало не е изпълнявала критериите за членство.

Оттук нататък всичко ще се гледа под лупа

Ако искаме да спасим валутния съюз, трябва спешно да се коригират някои конструктивни грешки в Лисабонския договор. Превантивно би трябвало да бъде създаден контролен орган, в който - за Бога - да няма политици. Независима група експерти трябва да контролира финансовата политика на отделните държави и да дава обвързващи препоръки на ЕК и на финансовите министри. По-нататък трябва да бъде въведен механизъм за държавен фалит. И в крайна сметка трябва да се разработят правила, позволяващи на една страна да излиза от валутния съюз, без това да застрашава нейното съществуване.

Случаят "Гърция" обаче може и да е от полза. Всички страни в Източна Европа биха искали, ако е възможно, още днес да въведат еврото. Сега тези държави трябва да бъдат сигурни, че оттук нататък Евростат ще гледа под лупа техните статистики. Защото валутният съюз не може да си позволи втори път политическите компромиси да потушават икономическата действителност.

Автор: Р. Венкел, К. Цанев / Редактор: Д. Попова-Витцел