Фракингът и земетресенията

При определени структури на земните недра, добивът на газ и петрол чрез фракинг може да предизвика сравнително силни земетресения. Американски учени са изследвали причините за едно земетресение, станало през март 2014 година, недалеч от градчето Поланд в щата Охайо. Те установили, че земният трус е бил предизвикан именно от фракинга, както съобщава бюлетинът на Американското сеизмологично дружество (Bulletin of the Seismological Society of America).

В случая става въпрос за едно от най-силните земетресения в САЩ, което се свързва със спорния метод за добив на енергийни суровини. "Сондажите на въпросното място са активирали стар разлом", обяснява Робърт Скоумал от изследователския екип на Университета Маями в щата Охайо.

Какво представлява фракингът?

Фракингът е метод, при който в сондажа се вкарва смес от различни химикали и вода под много високо налягане, за да се разбият скалните масиви. През възникналите пукнатини се освобождават съдържащите се в тях газ и петрол. Предизвикваната от фракинга микросеизмична активност, т.е. микроземетресения, обикновено са толкова слаби, че се хващат само от чувствителна апаратура. Земетресенията в Охайо обаче са били много по-силни - стигащи до 3-та степен по Рихтер. Земетресения с такава мощност се усещат и от хората, но обикновено не причиняват щети. По времето на въпросния земетръс, в непосредствена близост са били правени сондажи с фракинг.

Изследователите са анализирали множество сеизмични данни и са установили, че във въпросния период е имало общо 77 труса от първа до трета степен по Рихтер. Съпоставянето на данните показало ясна пространствена и времева връзка между сондирането и земните трусове. Когато след земетресението от трета степен по Рихтер бил преустановен фракингът, сеизмичната активност в района незабавно спаднала.

Критиците на метода се опасяват от замърсяване на питейните води

Не само в САЩ, но и в редица други страни, вкл. в Германия, има значителни залежи от шистов петрол и газ, които биха могли да бъдат добивани чрез фракинг. Този метод обаче е силно оспорван в Германия. Природозащитници се опасяват, че използваните при фракинга химикали за разбиването на шистовите скали могат да попаднат в подпочвените води и да ги замърсят. Възможните мини-земетресения вследствие на сондажите също са повод за критики.

През ноември миналата година германското правителство внесе законопроект, който забранява фракинга във вододайните райони и защитените екологични зони, както и сондирането на по-малко от 3 000 метра дълбочина. Само че законопроектът предвижда множество изключения от забраната за плитки сондажи, което дава повод на критици да твърдят, че текстовете обслужват интересите на фирми, заети с тази дейност. Очаква се, след като бъде одобрен от кабинета и Бундестага, законът да влезе в сила през втората половина на 2015 година.