ФСБ - служба за мръсната работа

През 2008 г. руският разследващ журналист Андрей Солдатов, който е водещ експерт в областта на руските тайни служби и основател на сайта Agentura.ru, беше уволнен от „Новая газета”. Заедно със своята колежка Ирина Бороган той продължи да следи отблизо работата на руските тайни служби, а неотдавна двамата публикуваха на английски книгата си „Червената мрежа”, която предизвика значителен медиен интерес. Германският „Зюддойче Цайтунг” препечата една статия от Солдатов, по-важното от която Ви предлагаме тук.

Според Солдатов, Федералната служба за сигурност (ФСБ) играе особена роля в Русия. Той припомня, че тя е прекият и най-важен наследник на някогашния Комитет за държавна сигурност, известен под съкращението КГБ. Първият руски президент Борис Елцин в началото 1990-те години раздроби КГБ на няколко различни структури за сигурност и първоначално ограничи правомощията на ФСБ, която тогава още се наричаше Федерална служба за контраразузнаване (ФСК). Елцин извади затворите от структурата на ФСК, лиши службата от правото да води самостоятелни разследвания и закри отдела за преследване на политически престъпления. Според Андрей Солдатов, тогава президентът си е представял службата само като контраразузнавателна.

С почти безгранична власт

Когато обаче в средата на 1990-те започна Чеченската война, Борис Елцин стъпка по стъпка върна редица правомощия на службата и я преименува във ФСБ, припомня авторът: „ФСБ бързо си върна старата власт на КГБ и се сдоби със собствена система от затвори, както и с правото да води разследвания. Към службата отново възникна отдел за закрила на конституционния ред, който на практика си беше политическа полиция”, пише авторът и продължава:

„Когато през 1999 стана премиер, а после и президент, Владимир Путин наследи една служба с почти безгранична власт, но с корумпиран и циничен персонал. Под предлог за опазване на държавната тайна, тази служба беше замесена във всевъзможни престъпни дейности.”

Андрей Солдатов обяснява един важен аспект от персоналната политика на Владимир Путин: „Путин се доверяваше единствено на хора, които познаваше и които назначаваше на ключови постове. Най-близките му сътрудници идваха или от Петербург, или пък от ФСБ. Така той постави ФСБ в нова роля, превърна я в „нова аристокрация”, както гласи известното определение, дадено от шефа на ФСБ Николай Патрушев. Стотици бивши или активни служители на ФСБ получиха служби и постове в правителството, а Кремъл постави под свой контрол и концерните. Путин и неговите следовници наложиха мнението, че повечето проблеми на Русия - като се започне от корупцията и се стигне до изгубената Чеченска война и терористичните нападения - се дължат на решението на Елцин да отслаби тайните служби. И че това положение трябва да се промени.

С помощта на ФСБ Путин нареди да се произведат филми, които подобряват имиджа на службата. Въведени бяха годишни награди за най-добра книга и най-добър филм, посветени на работата на ФСБ. Така между 2000 и 2010 година службата се сдоби с отличен авторитет.”

Авторът се спира накратко на различните политически тенденции вътре във ФСБ и продължава:

„Мнозина обаче започнаха да използват новото могъщество, имунитета си срещу съдебно преследване и инструмента на държавната тайна, за да се обогатяват лично. Чеченската война и терористичните нападения постепенно промениха и начина, по който действаше ФСБ. Между отделите вътре в службата цареше голямо недоверие, възникнаха и специални наказателни отряди, които избиваха предполагаеми терористи в Северен Кавказ. Необходимостта да се действа срещу проявите на тероризъм наложи и нови, брутални методи на разпит. Нарастващата роля на ФСБ промени целия политически пейзаж.”

По-нататък в обширния си анализ Андрей Солдатов стига до извода, че така наречената „нова аристокрация” се е превърнала в пазител на режима и в извор на кадри за ключови постове в правителството и в концерните. Той припомня и разпространеното мнение, че разведчиците-аристократи дори имали претенцията да формулират новата руска национална идея и да планират бъдещето на страната. А това, според него, било нещо съвсем ново за Русия, особено в сравнение с практиката на съветския КГБ, който навремето беше просто бюрократичен инструмент в ръцете на комунистическата партия.

„Но този проект се провали. „Новата аристокрация” не успя да намери никакви решения за политическите предизвикателства, пред които беше изправен Кремъл. И не служителите на „Лубянка”, а политическите съветници на Путин формулираха решенията на Кремъл по решаващите задачи от онези години, например как да се реагира на т.нар. „цветни революции” в Грузия и Украйна или на масовите протести в Москва. Мислителите във ФСБ не съумяха да формулират и никаква нова идея за бъдещето на Русия. Всъщност ФСБ се оказа изненадващо неефективна в политически план. Независимо от това Путин запази край себе си генералите от ФСБ/КГБ и продължи да се вслушва в техните доклади и съвети. Влиянието на ФСБ беше широкомащабно, и то не само вътре в страната. Службата имаше и задачата да държи отворени комуникационните канали със САЩ. След бомбения атентат в Бостън през 2013 г. САЩ приеха ФСБ за истински партньор в две области: сигурността в интернет и антитерористичната борба срещу „Ислямска държава”. Дори анексирането на Крим на промени този възглед на Вашингтон”, пише Андрей Солдатов.

Обратът

По-нататък авторът твърди, че всичко това се е променило през 2016 година: „Путин започна постепенно да изолира своите стари другари от тайните служби. Той уволни Виктор Иванов и премести в МВР неговата служба за борба срещу наркотиците. Освободи се и от Владимир Якунин, който беше не само шеф на руските железници, но дори претендираше, че в своята лаборатория за идеи развива новата руска идея. През лятото Путин уволни и Сергей Иванов, шефа на президентската служба. На мястото на служителите от ФСБ той постепенно започна да назначава съветници от Външното министерство, от своята служба за охрана, както и млади технократи.

ФСБ започна да губи значение и на международната сцена. След хакерската атака срещу Демократическата партия в САЩ, тамошните тайни служби обвиниха руските служби, а ФСБ беше посочена като една от двете подозрителни институции, които после бяха санкционирани. Шефът на ФСБ Александър Бортников обаче не беше засегнат от санкциите, за разлика от негови колеги от руското военно контраразузнаване.”

В края на анализа си Андрей Солдатов пише, че все още не е ясно как ще се развиват отношенията под управлението на новия американски президент Доналд Тръмп. Според автора, идеята за „новата аристокрация” вече не е актуална, а Владимир Путин сякаш е намерил нова роля за ФСБ:

„Още през 2016 руският президент призова ФСБ да лови шпиони вътре в Русия. Десетки руски граждани бяха обвинени, че работят за Запада или за Украйна. Освен това службата беше натоварена със задачата да репресира високопоставени служители, като списъкът включваше дори губернатори и министри. Същите задачи бяха навремето централни и за КГБ. Болшевишката шпиономания служеше за сплашване на населението, а репресиите държаха в шах елитите. След цели 17 години във властта Путин очевидно все още не може да загърби заветите на съветския КГБ”, пише в края на статията си руският разследващ журналист Андрей Солдатов.