Фукушима ни задължава
11 март 2012Преди 1 година всички бяха категорични, че след Фукушима нищо няма да е както преди. Драматизмът на деня се подсилваше от кадрите по телевизията, показващи опустошени от вълни-цунами територии, взривени сгради на ядрени реактори и изоставени градове-призраци. "Дори и в една високоразвита държава като Япония не могат да бъдат изключени рисковете, които носи ядрената енергия" - с тези аргументи германската канцлерка тогава защити внезапната промяна в ядрения курс на страната, предвиждаща пълен отказ от ядрена енергия до 2022 година.
Можем да поспорим, правилно или грешно е било това решение. В международен сравнителен план обаче Германия е сама. Дори сред съседите на Германия няма разбиране за решението на Берлин. Бързоразвиващите се азиатски икономики строят усилено ядрени реактори, а в САЩ за първи път след ядрената авария от Харисбърг беше издадено разрешение за изграждане на нова ядрена мощност. Както изглежда, нищо не се е променило след Фукушима.
Остатъчният риск
Но само на пръв поглед. Защото след случилото се във Фукушима повече не може да има никакви оправдания. За разлика от Чернобил, до тежката ядрена авария в Япония се стигна не в резултат на пропуски в сигурността. Инцидентът обаче показа ясно, че и третата по сила икономика в света не е в състояние да предотврати подобна тежка катастрофа. Въпреки финансовия ресурс на японците, технологичния им прогрес и педантичните мерки за сигурност. Вярно е, че човечеството е в състояние да контролира мирния атом. Така както от хилядолетия владее огъня. Но само в определени граници, след които винаги съществува остатъчен риск.
Фукушима разтърси из основи японската самоувереност, вярата в самите себе си. Японците вярваха, че разполагат с технологии, които им позволяват да контролират нещата дори и след най-тежкото земетресение и най-мощните вълни-цунами. Защото смятаха, при това доста наивно, че политиката и ядреното лоби могат да държат под контрол всичко. Вместо това както японците, така и светът видяха една пълна човешка безпомощност, когато нещата станат достатъчно сериозни.
Затова година след Фукушима е крайно време да преценим колко остатъчен риск сме готови да приемем. И какво наследство ще предадем на следващите поколения. Колко трудно е да бъде взето това решение, показва един пост пример - десетилетия след началото на мирното използване на атома от човека все още няма нито едно хранилище за складиране на отработеното ядрено гориво. Никъде по света.
Автор: А. Фройнд, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева