Хамърите - в музея

Хамърите са на изчезване. Кои хамъри ли? Американските джипове с висока проходимост - общо взето най-голямото чудовище, което човек можеше да си купи с пари на свободния пазар.

Над хамърите бяха единствено танковете

а тях ги дават само срещу удостоверение за съответната професия и за навършени години, пък такива удостоверения дори руската мафия трудно си набавя. Затова пък хамър можеше да си купи всеки средностатистически бандит или милионер. А да караш хамър - това беше все едно да се разхождаш с пушка-помпа из пешеходната зона. Сиреч - последният все още незабранен лукс.

Само че тези цени на бензина в момента! Заради тях дори професионалните бандити и милионерите очевидно вече се стискат да карат хамъри, фирмата фалира, а хубавото, яко чудовище постепенно се превръща в уникат за колекционери.

Някой ден хамърите ще ги показват само под стъклен похлупак - горе-долу като табакерата за тютюн за шмъркане на Фридрих Втори. Като

свидетелство за една весела епоха, която съсипала икономическите си основи и загинала

Хамърът, така ще обяснява музейният екскурзовод, станал прекалено скъп дори за професионалните бандити, защото харчел по 20 литра бензин на час, дори ако двигателят му работи само на празни обороти. Също както станало с прислужниците. Едно време в господарските къщи имало безчет, а дори средна ръка хора държели прислуга. После обаче прислужниците (респективно - хамърите) станали прекалено лакоми, респективно разноските за живот, респективно за петрол излезли извън контрол. И така днес мама чисти сама сребърните прибори, а татко тръгва пешком с пушката-помпа в ръка за поредния банков обир, респективно - за сейфа си с ценните книжа. На това му се вика още културен упадък. От друга страна обаче, ще продължи екскурзоводът, вадейки от джоба си книжка на Токвил, от друга страна американците никога не са били особено мили с прислугата - за разлика от френската аристокрация, която най-малко от гузна съвест е била по-любезна със своите лакеи. Ето защо хамърите са измислени тъкмо в САЩ. С тях никой не е принуден да се държи деликатно и мило, хамърът сам по себе си е като лиценз за грубиянщина.