''Хаосът'' на Елцин и ''стабилността'' на Путин

От началото на "протестната зима" през 2011-2012 година, интересът на руснаците към 90-те години на миналия век бавно, но постоянно расте. Преди всичко младите руснаци, които нямат лични спомени за 90-те години, се интересуват от този период.

Непоносимата лекота на "богатите години"

Днешните руски власти легитимираха властта си като противопоставяха "богатите години" от началото на новия век на 90-те години от миналия век, представяйки последните като ера на бандитизъм, всевластна олигархия, войни и упадък на нравите. Парадоксално е, че част от сегашните политици, включително и президентът Путин, които си създадоха име, кариера и състояние именно в тези години, сега се отричат от собственото си минало. Постелцинското руско ръководство не пожела да използва икономическата и социална стабилност от началото на 21-и век, за да укрепи създадените и да изгради нови демократични институции. То заложи единствено на запазването на властта на всяка цена и беше обречено да търси легитимацията си не в свободната политическа конкуренция, а в измислянето на все нови и нови обяснения, защо властта в Русия трябвало да бъде несменяема. Антитезата "По-добре ние, отколкото хаотичното развитие на 90-те години" се оказа най-простият идеологически инструмент за политическа хипноза на масите.

Време на трагедии, но и на подем

Времето на Елцин действително беше сложно. Спадът на производството, войната в Чечения и организираната престъпност оставиха мрачни спомени у милиони руснаци. Проблемът на руската политическа класа и на интелектуалците се състои в това, че те не можаха или не искаха да признаят най-главното: че 90-те години просто нямаше как да бъдат други, освен трудни. Това беше първият етап на обществения преход от времената на съветските безотговорност, двуличие, догматизъм и лъжеидеология към принципите на отговорността, частната собственост, свободата на словото и религията, към преосмислянето на мястото на страната в света. Този преход не беше лек дори за страните от Централна и Източна Европа, макар че там комунистическите диктатури бяха просъществували 30 години по-малко, отколкото в Русия.

Гражданите на нова Русия на практика не би трябвало да са очаквали нещо по-различно от време на "кръв, пот и сълзи". Повече от това не е трябвало и да им се обещава. В интерес на истината навремето имаше само малцина, които осъзнаваха тези неща.

Имат с какво да се гордеят тези, които създаваха руската история през 90-те години: първи демократични избори, първа демократична конституция, провъзгласяваща върховенството на международните закони, в това число и на Всеобщата декларация за правата на човека, над руското законодателство. През 90-те години настъпи небивал в руската история разцвет на свободната журналистика. Беше проведена и най-мащабната приватизационна програма в света. Русия установи партньорски отношения с НАТО и беше приета в Съвета на Европа. Не на последно място се появи и предприемаческа класа, която и до днес спасява руската икономика от крах.

Кремъл - в капана на миналото

Сегашните управници в Русия предпочетоха да игнорират наследството на 90-те години, преувеличавайки и изопачавайки проблемите, насаждайки у гражданите комплекс за малоценност и създавайки фалшиво-величествения образ на "великия Съветски Съюз", който бил разрушен от т.нар. "демократи", от американците и "пияницата Елцин". Повече от десет години тази елементарна лъжа служеше като универсална индулгенция на сегашната власт. И днес трагичните последици от това развитие стават все по-очевидни. Недоверието в институциите и политическият цинизъм, насаждани у обществото през последните десет години, доведоха до това, че цялата отговорност за решаването на всевъзможни проблеми е възложена на изпълнителната власт и преди всичко на президента Путин.

За разлика от Елцин, който беше майстор на политическите маневри, сегашният държавен глава не може да се позове на непослушни депутати, независими губернатори и недоверчиви телевизионни канали, които му пречат да провежда своята политическа линия. Днес всички партии, двете камари на парламентите във всички региони и всички основни медии са под контрола на Кремъл.

Именно в тези условия на свърхцентрализирана власт, през 2014 година настъпи пълен крах на социално-икономическата стабилност. Украинската война и последвалата икономическа криза я ликвидираха само за 12 месеца. По думите на Путин, руската власт сега преминава на "ръчно управление". Това е най-верният път да се затъне в незначителни проблеми и да се изпусне основното.

Време е да си научим урока

90-те години са безвъзвратно отминали. Кремъл обаче продължава да се позовава на този период, търсейки оправдание за случващото се в момента. И това можеше да се очаква, тъй като днешната власт не разполага с друга легитимност - например произтичаща от многообразието на институциите и мненията, от конкуренцията между хора и идеи. А и вече е късно да я получи. Затова по улиците все по-често можеш да чуеш от мнозина: "При Елцин не взимаха толкова много подкупи", или: "През 90-те държавата не пречеше на бизнеса". Преоценката на първите години от историята на постсъветска Русия е неизбежна. Но не, за да се върнем назад към тях, а за да се поучим от техния трагичен и същевременно оптимистичен урок. И да вървим напред.

*Константин Егерт е руски журналист и наблюдател на радиостанция "Коммерсант FM"