"Харвардският експеримент": какво пишат за кабинета "Петков"

Международните медии отделят днес сериозно внимание на новото правителство в София. Във всички публикации присъстват няколко ключови момента: четирипартийната коалиция приоритетно иска да се бори срещу корупцията и да осъществи съдебна реформа, новият политически екип в Министерския съвет се отличава с висока образованост, проблемни остават обаче отношенията със съседна Северна Македония. Кореспондентът на германската обществена медия АРД извежда в подзаглавие „Западно ориентирана България?“ и между другото пише: „Правителственият ръководител Кирил Петков е смятан за прагматичен политик, който винаги търси решение. Петков вече оповести, че възнамерява да задълбочи интеграцията на България в ЕС и в НАТО и да ускори разговорите за решаване на конфликта със съседна Северна Македония“.

"Дипломата от елитен университет не е гаранция за успех"

По същата тема балканският специалист на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) Михаел Мартенс отбелязва: „Европолитическият курс на София едва ли ще се промени. България и занапред ще блокира старта на преговорите за еврочленство на Северна Македония. Новата външна министърка Теодора Генчовска, абсолвентка на Военната академия в София, се смята за близка до президента Радев. А в „историческия спор“ със Северна Македония, в чиито рамки София поставя под съмнение идентичността на македонците, президентът защитава националистическа позиция. Такава е позицията и на по-голямата част от софийската политическа класа“.

Във връзка с новото правителство в България авторитетното издание „Политико“ пък припомня: „София се тресе от криза на правовата държава още от лятото на 2020, когато хиляди излязоха на протести срещу корупцията и с искане за оставката на тогавашния премиер Бойко Борисов“.

За исканията за оставки от миналото лято пише и германският „Зюддойче Цайтунг“, който също излиза със статия за новия български кабинет: „Кирил Петков лично и публично посочи един от най-спешните кадрови проблеми: той иска да се стигне до оттеглянето на главния прокурор Иван Гешев. Последният се смята за централна фигура в слабата и корумпирана българска правова държава. През миналата година например той организира обиск на критичния към правителството президент, в резултат от което протестиращите по улиците на София поискаха оставката на Гешев.“

В своя обширен анализ във ФАЦ, озаглавен "Харвардският експеримент", Михаел Мартенс поставя акцент върху сериозния образователен и професионален багаж, с който встъпва в длъжност новият екип и в тази връзка посвещава по няколко интересни изречения на всяка от четирите партии в коалицията:

„Биографиите им правят впечатление, но все още не е сигурно дали Петков и неговите хора ще спазят главното си обещание да освободят българската политическа система и най-вече правосъдието от изконното зло на корупцията. Защото от само себе си се разбира, че лаврите на дипломата от елитен университет не са гаранция за успех в политиката", пише Мартенс и отбелязва, че трудностите идват именно от сложната четирипартийна конструкция, в която две от партиите се смятат за несигурни партньори:

„Едната е добре познатата БСП. Да, 30 години след разпадането на Варшавския договор на нея вече не може да ѝ се пришива етикетът „посткомунистическа“ - сегашната партийна лидерка Корнелия Нинова е била на 21 години, когато Източният блок се разпадна. Въпреки това обаче съществуват сериозни съмнения в саморекламата на партийното ръководство, според което БСП се била превърнала в реформаторска сила. Срещу това твърдение говорят честите националистически изяви на Нинова, както и близостта на части от партията с Путинова Русия.“

"На ДБ може да се разчита"

По-нататък Мартенс пише: „Не е ясно също така как ще се държи във властта партията ИТН на шоумена Слави Трифонов. Тази нова политическа сила в последно време правеше впечатление най-вече със своя радикален популизъм. След като партията му спечели изборите през юли, Трифонов разигра катастрофален спектакъл от неопитност и самонадценяване, след което се провали при опита да състави правителство“.

Авторът цитира наблюдатели в София, според които партията на Трифонов междувременно е станала по-прагматична: „За бъдещия успех на новата коалиция е много важно тези наблюдатели да се окажат прави. Колкото до четвъртия и най-малък коалиционен партньор, „Демократична България“, на него може да се разчита. В новия кабинет ДБ поема правосъдието и опазването на околната среда, а кадрите и програмата на партията ни карат да очакваме, че обещанията за реформи са сериозни“.