Харе Кришна, Джордж!
6 декември 2011За Джордж Харисън “животът в материалния свят” започва след 1970 година. Преди това той живее в облаците. Едва залезът на съзвездието, наречено “Бийтълс”, придава на живота му подобие на нормална биография, разбира се, на равнище, което няма нищо общо с живота на простосмъртните. За него животът в материалния свят е всичко онова, което след 27-та му годишнина му позволява да се отдаде на интересите си извън музиката и с чиста съвест да твърди: “Аз съм много повече от бийтъла Джордж”.
Да се изкатериш до звездите е трудно, обратният път явно не е по-лесен, както винаги ще ни напомня трагичната съдба на Елвис Пресли, който се разплу в собствените си лаври. В този смисъл Джордж Харисън запази удивително душевно равновесие. Той успя да съчетае без сътресения живота в материалния свят - ежедневието в разкоша на неоготическото си имение “Фрайър Парк” край Лондон, слабостта към красивите жени и бързите коли, успешната работа като филмов продуцент, спонсор и филантроп - с навлизането си в индийската религия и търсенето на дълбокия смисъл на нещата, а сигурно и отговор на въпроса защо съдбата е била така благосклонна към него.
Светлина от Изтока
“Едва Индия ме научи на верните и на добрите неща - да ставам рано и да си лягам рано, да внимавам как живея и да изпълня съществуването си с духовна субстанция”. Тази елементарна мъдрост може би наистина е била мантрата на втората, по-интимна половина от живота му, ала тя ни интересува само вторично. Основният факт си остава: личната карма на Джордж след “Бийтълс”, всичко от 1970 до ранната му смърт през 2001 продължава да ни интригува, само защото той беше един от четиримата инициатори на един невиждан музикален, културен и финансов феномен.
“Джордж се тревожеше много за своята карма, той не искаше да се прероди като лош човек”, казва вдовицата му Оливия Харисън. Може би затова тя го показва на света само откъм добрите му страни в издадената от нея снимкова биография на “моя йога и разбойник”, както го бе нарекла веднъж. В луксозния албум, носещ заглавието на един от соловите дискове на Джордж, Living in the Material World, са събрани над 300 снимки, много от които са от личния архив на семейство Харисън и се публикуват за пръв път. Джордж е бил запален, при това не лош фотограф, както показват фотосите на негови приятели (особено един портрет на Джон Ленън от 1963), на тълпите, които посрещат “Бийтълс” в Австралия през 1964, една чудесна серия от улиците на Бомбай или двата му автопортрета.
Нещата от живота
Публикувани са също факсимилета на писма, текстове на песни и други документи, извадки от дневника, който е водил през 60-те години, ученически рисунки (главно на китари), една пожълтяла пощенска картичка от 1959, която Джордж и Пол Маккартни изпращат до майката, г-жа Харисън. Виждаме Джордж, Джон и Пол в Хамбург, целите в кожа и с кошмарни каубойски ботуши; в писмо до сестра си от 1963 той информира, че скоро ще си купи нова кола, “може би ягуар”; после играе тенис с Боб Дилън; среща се с приятелите си от “Монти Пайтън”; позволява ни да надникнем в двигателя на “McLaren-FI”, екстравагантната спортна кола “hand built for Mr. George Harrison”, както удостоверява специалната грамота; разглеждаме няколко семейни снимки с Оливия и сина му Дани; виждаме ги усмихнати двамата с Ерик Клаптън през 1974, годината в която неговият близък приятел му отнема жена му Пати Бойд. Що се отнася до Пати, първата жена на Джордж, с която той прекарва близо десет години от живота си, тя се мярка само в масовката на две иначе безинтересни снимки; личи си, че книгата е издадена от втората му жена, но нека не я упрекваме за това ужилване.
Важното е, че като цяло тази илюстрирана биография, в която снимките се редуват с кратки реплики на Джордж и негови приятели и близки, запълва празнотите в популярната представа за един наистина необикновен живот. Това не е критична биография, не е и хагиография. Фотоалбумът на Оливия Харисън, заедно с едноименния документален филм на Мартин Скорсезе са поклон пред човека Джордж Харисън, който явно е бил повече от оня Джордж, когото познаваме и обичаме, защото и ние живяхме неговия живот. Харе Харе, Джордж!
Olivia Harrison. George Harrison: Living in the Material World. Knesebeck Verlag