Хипотеза: Косово се разпада на две?

От ноември насам Косово облага вноса от Сърбия с мита от 100 процента. Мярката е следствие от действията на властите в Белград, които малко преди това осуетиха приемането на Косово в Интерпол. Взаимните обвинения и претенции са само увертюра към едно опасно изостряне на кризата между сърби и косовари. А ЕС отложи и дългоочакваната от косоварите либерализация на визовия режим – факт, който допълнително усили тяхното разочарование и недоволство.

Следващата фаза на ескалация предстои: на 14 декември парламентът в Прищина ще даде зелена светлина за създаването на собствена, косовска армия. Нещата вървят от лошо към още по-лошо. В същото време местни политици създават свършени факти, за да подтикнат решаването на косовския въпрос, но не по начина, желан от европейските посредници. 

След години на застой в "замразения" косовски конфликт, през 2018 за първи път открито беше повдигнат въпросът за размяната на територии и преместването на граници – така бе нарушено едно абсолютно табу в досегашната европейската политика. Сръбският президент Александър Вучич и косовският му колега Хашим Тачи лично инициираха този дебат и дори вече преговаряха помежду си. Идеята: населените предимно със сърби области в Северно Косово да бъдат придадени към Сърбия, а районите с албанско мнозинство в Южна Сърбия да преминат към Косово. 

Нови етнически граници в региона?

Но никой вече не обсъжда тези планове официално, след като една среща в Брюксел, проведена през лятото, приключи със скандал, а сръбският президент си тръгна от нея видимо разгневен. Малко по-късно той отново поде старата песен: "Косово е част от Сърбия". Правителството в Косово на свой ред отказа да подкрепи идеята за размяна на територии, а премиерът Рамуш Харадинай, който е бивш сподвижник на Тичи от времето на войната в Косово, мобилизира политиката и обществеността за отпор срещу подобна възможност.

Независимо от многобройните предупреждения на европейски политици - най-вече от Германия - да не се чертаят нови етнически граници в региона, темата изобщо не е отпаднала от дневния ред. Редовно се появяват съобщения, че Вучич и Тачи продължавали да преговарят.

В същото време чувствително отслабва влиянието на ЕС, който дълги години ръководеше диалога между Белград и Прищина: на Брюксел почти не са му останали възможности да стимулира двете балкански държави, нито пък да ги заплашва с нещо по-сериозно. В началото на годината бе загатнато, че Сърбия може да бъде приета в ЕС през 2025 година, но сега вече никой не желае да се ангажира с конкретна дата. А в Косово, чиято независимост все още не е призната от 5 страни-членки на ЕС, постепенно се изпари еуфорията по Европа, след като Брюксел за пореден път отложи либерализирането на визовия режим за косоварите.

Разочарованието на косоварите

Всичко това кара хората в Косово да изпитват дълбоко разочарование. А сред тях почти няма човек без близки, роднини или познати в Германия или някоя друга страна-членка на ЕС. Цялата страна на практика оцелява благодарение на миграцията. Единственият изход: паспорт, който осигурява свободно придвижване. С такъв косоварите могат да се снабдят напр. в южната си съседка Албания. Още преди години ЕС премахна визите за албанските граждани, а албанският премиер Еди Рама им беше обещал паспорти в случай, че ЕС отново откаже да либерализира визовия режим за косовските граждани. И още нещо може да предложи Албания на северната си съседка: икономически връзки. На фона на досегашната икономическа зависимост на Косово от Сърбия, това е съществена алтернатива за Прищина. Но след като Белград блокира приема на Косово в Интерпол, Прищина вдигна митата за сръбските стоки, а вносът на практика замря. Въпреки предупрежденията на международните посредници, правителството на Косово държи на решението си и така блокира напълно търговията със Сърбия, която досега беше жизнено необходима за Косово. Тази празнина сега се запълва от Албания.

Броени дни след като Косово наложи мита на сръбските стоки, в косовския град Печ се състоя едно необичайно събитие: под мотото "Един народ, един език, една мечта" на 26 ноември си дадоха среща правителствата на Косово и на Албания. На нея двата кабинета начертаха дългосрочни политически, икономически и културни цели: да вървят заедно напред към Европа. Това бе патетичното, но и недвусмислено послание от тази среща, а на семейната снимка се вижда и двуглавият албански орел – символ, който е твърде омразен на сърбите.

Тази прегръдка с Албания внася нова динамика в региона, защото Косово може да отхвърли почти изцяло (до)сегашната си зависимост от Сърбия - не само политически, но и икономически. Потърпевши ще се окажат сърбите в Северно Косово, които са откъснати от Сърбия, но пък отказват да се интегрират в структурите на косовската държава. Така етническото разделение вътре в Косово се задълбочава.

Интересите на руснаците и американците

Не е изключено събитията от последните няколко седмици да доведат до фактическото разделение на Косово, а по-късно - и до създаването на конфедерация между Албания и част от Косово. Местни анализатори и политици вече открито обсъждат този сценарий, който за Сърбия би представлявал истинска травма. Защото Белград не го е грижа толкова за "бедняшката колиба" Косово, колкото за един исторически символ, който е неотменима част от сръбската историческа памет - едно по-скоро емоционално, отколкото рационално поведение.

Но и военната реторика се вписва в тази напрегната ситуация: Сърбия заплашва с война, ако Косово наистина реши да основе своя собствена армия и да изпрати военни подразделения в Северно Косово. Според сръбската министър-председателка Ана Бърнабич, Белград може да предприеме действия в защита на сръбското население в Северно Косово - въпреки присъствието в страната на 4 000 войници от КФОР, които се грижат за мира и границите в региона. "Надявам се, че все пак няма да ни се наложи да използваме армията си", добави Бърнабич многозначително. Това, на практика, би означавало изпълнение на политическия план на Вучич и Тачи. 

По-мащабна военна конфронтация в региона обаче е малко вероятна, тъй като Косово е под пряката закрила на САЩ, които разполагат в региона с една от най-големите си военни бази извън САЩ - "Бондстийл". За разлика от други официални представители на НАТО, новият американски посланик вече се обяви за създаването на косовска армия. Тревожни са обаче сигналите от Москва. Кремъл обяви, че последиците от създаването на косовска армия могат да доведат до „най-тежките последици не само за сръбското население в региона, но и като цяло за сигурността на Балканите".