BUL 0210 Das große Fest der Einheit

Преди точно 20 години берлинчани стават свидетели на един исторически процес, който бе смятан за невъзможен - както от германците, така и от хората в други европейски страни. Гражданите на ГДР свалят социалистическия режим с мирна революция - без насилие и без нанасяне на каквито и да било щети. На 3 октомври 1990 ГДР се присъединява към ФРГ и германците отново заживяват заедно.

В нощта срещу 3 октомври всички остават будни

"Ние сме наясно с нашата отговорност и в една обединена Европа искаме да служим на мира", казва тогава федералният президент Рихард фон Вайцзекер секунди преди да започне празничната заря.

От падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 до Обединението изминават 329 дни. За политиците от двете части на Германия това са дни на сложни преговори и важни решения. Особено в ГДР нищо не остава по старому. Избраните през март 1990 нови депутати в Народната палата създават федеративна държавна структура. Освен това ЩАЗИ бива ликвидиран, въвежда се германската марка. Бързината, с която протича процесът, е напълно оправдана. По това време целият континент е обхванат от вълнения. Навсякъде гражданите настояват за свобода на придвижване и реформи на политическите системи. Искрата, от която избухват мощните протестни движения във всички източноевропейски страни, е лозунгът "Перестройка и гласност". Той бързо се разпространява от СССР в съседните страни.

Противниците на Обединението

"Трябваше много внимателно да направляваме процеса, който се възприемаше с тревога и страх не само в Москва, но и в западноевропейските държави", спомня си Рудолф Зайтерс, тогавашният шеф на Федералната канцлерска служба.

Желанието на германците за обединение на ФРГ и ГДР се възприема със скептицизъм в европейските столици. Британската премиерка Маргарет Тачър оглавява лагера на противниците на обединението на Германия. Противник на идеята е и френският президент Франсоа Митеран.

В СССР развитието на събитията в Европа също предизвиква противодействие. Бившата световна сила губи все повече влияние в страните от Варшавския договор, смятащ се за противовес на НАТО и капиталистическия обществен строй.

Германците имаха късмет

Нито едно друго събитие от световната политика по това време не успява да отвлече вниманието от започналия процес на обединението. Ако този процес беше започнал по-късно, всичко можеше да протече по друг начин. Вниманието на световната общественост щеше да се насочи към Ирак, който в началото на август 1990 г. окупира съседен Кувейт и обяви неговата анексия. През лятото на 1991 г. светът отново затаи дъх: в Съветския Съюз бе извършен опит за преврат. Ако тези събития бяха станали година по-рано, тогава процесът на обединението на Германия щеше да бъде по-труден и по всяка вероятност щеше да продължи по-дълго.

Автор: М. фон Хелфелд, М. Илчева/Редактор: Е. Видински