ЦРУ се задъхва
7 януари 2010Съвсем доскоро нещата бяха други. В началото на октомври например, в обръщение към служителите на Националния антитерористичен център, президентът Обама заяви: "Вашият професионален метод на работа е важен за защитата на нашата страна." След произшествието на първия ден на Коледа думите на Обама звучат като чиста ирония. Защото Националният център за борба срещу тероризма би трябвало да обобщава и координира данните от работата на 16 различни американски тайни служби.
Засипани от информационна лавина
Към тях спада например ЦРУ, отговарящо за външното разузнаване, или ФБР, чиято сфера на дейност е вътре в страната. Към тях спадат също Националната агенция за сигурност, която има по цял свят "очи" и "уши", както и воените тайни служби и службите, които са подчинени на отделни министерства. Шефът на ЦРУ Леон Панета описа същността на извършваната разузнавателна дейност така: "Всички информации, които събираме чрез хора или техника, нямат почти никаква стойност, докато не ги съпоставим и не анализираме значението им."
Тъкмо тук обаче са и слабостите: защото информациите са били налични още преди осуетения опит за атентат срещу самолета, летящ от Амстердам за Детройт. Твърди се, че те са били обменяни между тайните служби, но грешката се дължала на интерпретацията, която им е била дадена. Така поне твърди съветникът по националната сигурност Денис Макдонъф: "Проблемът е бил в неспособността да се използват информациите по предназначение, да бъдат анализирани, така че да се оформи цялостна картина."
А това е нов признак, че Националният антитерористичен център и неговият шеф Майкъл Лейтър не се справят добре с работата си. Вината впрочем не е само тяхна. Сътрудниците на Центъра са засипани от информационна лавина. Само американските посолства по цял свят - близо 200 на брой - изпращат ежедневно по около 200 нови имена, които се нанасят в списъка на заподозрените в терористична дейност.
Кой е терорист и кой - не?
Служителите на антитерористичния център са изправени пред непосилната задача да анализират ежедневно до 12 000 различни информации, сред които и голяма част напълно абсурдни, както твърди вестник "Вашингтон пост". Изданието цитира неназовани източници от тайните служби, които твърдят, че всевъзможни информации се предават по-нататък, само защото никой не желае да поеме отговорност и вместо това иска да си подсигури гърба.
Бившият министър по въпросите на вътрешната сигурност Том Ридж потвърждава тези проблеми. И той се пита днес къде точно е границата, отвъд която един човек следва да бъде обявен за потенциален терорист. И кои точно информации тайните служби трябва да предават по-нататък? От отговорите на тези наглед банални въпроси зависи дали бъдещите терористични удари ще бъдат предварително разгадани или не.