Частни интереси съсипват реките на Балканите

Една сутрин строежът просто започнал. „Отначало никой не знаеше какво правят", разказва Тахира Тиболд - кметица на босненското село Крушчица. Реката, на която е кръстено селото, се намира в защитена местност и снабдява няколко населени места с питейна вода. Дни по-късно станало ясно, че на един от бентовете се строи мини Водноелектрическа централа. В категорията малки ВЕЦ-ове спадат централите с инсталирана мощност равна или по-малка от 10 МVА (миливолтампера). Те функционират като големите ВЕЦ-ове, но се строят в басейните на малки реки. А последните малки естествени потоци в Европа се намират почти изцяло на Балканите.

Когато жителите на Крушчица разбрали какво се случва с „тяхната река“, веднага осъзнали какво ще стане, ако мини централата бъде завършена. Затова жените от селото решили да блокират единствения път към строежа: „През нощта 50 от нас направиха верига на моста, който води до мястото,“ разказва Тахира. „На следващата сутрин дойдоха 75 полицаи и си проправиха път с насилие.“

„Храбрите жени на Крушчица"

Макар че имало и ранени, местните хора не се предали, а след като агресивните полицаи си заминали, продължили със своя протест. Подали и жалба срещу ръководителите на строежа. През юни 2018 г., около година след протестите, съдът в Нови Травник анулира разрешителното за изграждането на мини централата. По преценка на съдията, местното население не е било достатъчно информирано, нито включено във взимането на решенията. Активистките, които медиите наричат „Храбрите жени на Крушчица“, все още са мнителни и продължават да държат моста над реката под око. „Ще престанем, едва след като договорът на инвеститора за централата бъде обявен за невалиден,“ заканва се кметицата Тиболд.

„Водата в реката е за всички. Но в момента, в който правата за ползване се дадат на концесионер, водата ще бъде само негова. Това е приватизация на обществена собственост – а на Балканите в момента тече най-голямата подобна приватизация,“ предупреждава Улрих Айхелман от виенската неправителствена организация „РивърУотч“ („Речен страж").

„Изграждането на Мини ВЕЦ-ове заплашва последните свободно течащи реки и потоци в Европа. От Словения до Гърция са планирани или вече се строят 3 000 подобни централи," казва Айхелман. Той, германската фондация „ЮроНатур“ и партньори на Балканите са стартирали кампанията „Спасете синьото сърце на Европа“, с която се надяват да спрат вълната от строежи.

Концесии за хора, близки до властта, съсипват природата на Балканите

Смята се, че причината за масовите концесии е склонността на балканските държави да поставят частните интереси над обществените. Айхелман е убеден, че концесиите се дават на близки до властта хора. Йелена Иванич от босненския Център за околна среда в Баня Лука също е на мнение, че местните управи не вършат работата си добре. „Проучванията им са повърхностни,“ казва тя. Айхелман от „РивърУотч“ дори твърди, че властите не посещавали местата, а пишели доклади от бюрата си, в които лъжели и мамели, за да дадат зелена светлина на строителните дейности.

Той дава за пример река Вьоса, която извира от планината Лигос в Гърция, прекосява Албания, а сетне се влива в Адриатическо море. По нейното поречие ще се изградят 38 бентове. В цяла Албания броят им е 500, а на Балканите – 3 000. Почти всички (91%) са малки ВЕЦ-ове. Една трета от тях се намират в защитени територии – като например в националния парк „Маврово“ в Македония или по поречието на реките Уна в Босна и Хърватия, Кърка в Хърватия и Тара в Сърбия.

„Всеки, който има пари, може да си направи такава мини централа“, обяснява Йелена Иванич. По нейни думи, инвестицията започвала да носи печалба след 7 години. Проектите се финансирали с държавни субсидии или банкови кредити от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, френската „Сосиете Женерал“, италианската „Уни Кредит“, австрийските „Райфайзен“ и „Първа банка“ и германската „КФВ“.

Тази енергия не е възобновяема

„Тези институции финансират строенето на подобни централи, защото ги смятат за източник на обновяема енергия. Но енергията от водноелектрически централи, които унищожават природата, не е обновяема", категоричен е Айхелман. Освен това, подобни мини централи не са печеливши, твърди той: „В момента има толкова много енергия, че цената за един киловатчас е 3 цента“, казва той. „Никой няма да тръгне да строи за толкова малко пари. Но тук се намесват законови постановления за субсидирането на т.нар. възобновяеми източници на енергия. В Босна държавата отпуска на производителите на подобна енергия по 8-9 цента за киловатчас – три пъти повече от средната цена. Без тези субсидии никой няма да тръгне да строи бент."

„Тъй като реките в останалата част на Европа вече имат бентове, инвеститорите се насочват към Балканите, за да правят пари", се казва във филма „Синьо сърце“. Айхелман смята, че е време ЕС да се намеси: „Ако Балканите искат да бъдат част от Съюза, е важно природата там да се пази. Но тук играят роля и интересите на инвеститори, които настояват до 2020 г. в Европа да има 20% възобновяеми енергийни източници - и то на всяка цена. Екоактивистите са твърде слаби, за да им се противопоставят. Затова трябва да убедим Европейската комисия, че реките на Балканите са най-ценното съкровище на Европа".