Че кой ли не е взимал подкуп от него?
3 април 2012
От призованите да дадат показания пред парламентарната комисия се очакват сведения за парите, които са им били платени пряко или непряко от концерна Телеком Австрия, предимно с посредничеството на лобиста Петер Хохегер. С признанията си за раздадените от него подкупи той постави в неудобно положение много политици, както и неколцина от шефовете на Телеком: тук няколко хиляди евро, там малко повече, а другаде направо цял милион.
Мнозина са "хапнали от тортата"
Показанията на Хохегер породиха впечатлението, че концернът Телеком Австрия е изсипал своя рог на изобилието почти върху целия политически пейзаж на страната. Хохегер, ключовата фигура в скандала Телеком, назова десетки имена. Например "по-малки поръчки за консултации" от по 4000 евро за бившия вътрешен министър Карл Блеха и още един политик от Социалдемократическата партия, или 100 000 евро за друг бивш вътрешен министър, Ернст Щрасер, дадени му без конкретен повод, просто като подарък.
В кълбото от корупционни плащания, което разследващата комисия се опитва да разнищи, често се мярка името Хуберт Горбах; бившият министър на инфраструктурата бил получил 240 000 евро. Среща се и името на Валтер Майшбергер, който бил "много полезен по отношение на Партията на свободата", според Хохегер. В списъка на облагодетелстваните от Телеком Австрия фигурира и бившата депутатка от Зелените, Моника Лангталер, респективно фирмата на мъжа й, която, според Хохегер, била получила 25 000 евро; Моника Лангталер оспорва това твърдение. Бившият министър на транспорта пък, Матиас Райххолд, така и не можа да обясни смислено пред комисията защо неговата състояща се единствено от самия него фирма е получила от Телеком 72 000 евро.
Големите пари отиват на Изток
Истински големите пари потичат впрочем, след като Телеком Австрия закупува дъщерни фирми в Източна Европа. Така например Моника Янева, приятелката на бившия български премиер Сергей Станишев, призна, че е получила от Хохегер 380 000 евро.
Колко ограничени са разследващите възможности на парламентарната комисия се вижда впрочем в случаите, в които разпитваните просто отказват да сътрудничат. Те имат право на това, за да не се обременят сами с оглед на течащото паралелно разследване на държавната прокуратура. Повечето разпитани се възползваха от това си право или прибегнаха до класическото извинение "не си спомням".
АГ, ФАЦ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: М. Илчева