Челният пример на китайците
13 май 2014Доскоро задоволяването на енергийните потребности на Китай не представляваше никакъв проблем - благодарение на почти неизчерпаемите залежи от каменни въглища, добивани много евтино. Именно благодарение на тези енергийни запаси Китай напредна по-бързо от всички други държави. Но ерата на въглищата в поднебесната империя скоро ще трябва да приключи, и то съвсем не само защото отделяният при изгарянето на въглищата въглероден двуокис е отровен. Опасната смес от фин прах, сажди и тежки метали убива годишно над 250 000 души и предизвиква екологични вреди за 230 милиарда долара.
Екологичните алтернативи
Какво да се прави, когато една страна страда от растящ енергийен глад, а същевременно основният ѝ енергийен източник замърсява въздуха и убива хора? Отговорът е ясен - отказ от каменните въглища. Те обаче покриват 67 процента от енергийните нужди на Китай, респективно - отказът от тях не би бил лесен, особено ако страната продължава да държи на стопанския ръст.
Преценките на китайското ръководство са, че в следващите шест години употребата на въглища ще се увеличава с около два процента годишно и ще достигне своята кулминация през 2020-та, а общото потребление на енергия ще нараства със седем на сто годишно. На този фон екологично съобразените алтернативи неизбежно придобиват все по-голямо значение за Китай, който вече от доста време полага методични усилия в тази посока - и по отношение на вятърната енергия, и в сферата на фотоволтаиката страната и сега е номер едно. А тепърва предстои изграждането на най-голямата соларна инсталация в света, както и на най-големия парк от ветрогенератори.
Ролята на ядрената енергия
Китайците форсират и ядрената си енергетика, макар катастрофата във Фукушима да предизвика известни колебания. Към функциониращите в момента 20 атомни електроцентрали през следващите години ще бъдат добавени още 28, а в провинция Шандун ще бъде изградена най-голямата АЕЦ в света. При това Пекин не се опасява от протести - подкрепата на населението за ядрената енергетика е значително по-голяма, отколкото в Германия, например. Хората в Китай предпочитат опасността от евентуална ядрена авария пред всекидневното вдишване на смога.
И ако досега западните страни имаха извинение за нежеланието си да инвестират в екологични алтернативи, твърдейки, че всяко пестене на енергия би било без значение, ако не се гарантира и сътрудничеството на "въглищния" молох Китай, скоро това ще се промени рязко - щом Китай целенасочено преследва плановете си. Вредите, нанасяни от въгледобивните предприятия, принуждават Пекин към бързи действия - по-бързи, отколкото в която и да било друга страна.