Черен ли е, не им го хвали

Анализ на Татяна Ваксберг:

България определено има проблеми с расизма и това се разбира не само по отношението към ромите. Според социологическо проучване на Институт „Отворено общество“ българите демонстрират расистко отношение и към всякакви хора с различен цвят на кожата, каквито са например чернокожите или азиатците.

От данните, представени от екипа на Алексей Пампоров, се вижда, че българите в почти еднаква степен отхвърлят възможността да сключват брак с роми или чернокожи. Само 17.9% казват, че биха се съгласили децата им или те самите да сключат брак с ром. Оказва се обаче, че ромите не са най-“лошите“ брачни партньори. Още по-неприемлив за българите е бракът с „лица от африкански произход“, одобряван от едва 16.2%. Еднакво зле българите оценяват съвместното съществуване в един квартал с роми или чернокожи - разликата в неприемането на едните и другите отново е около 1 процент. Следващата група неприемливи кандидати за брак или за съседи по квартал се оказват китайците.

Чиста проба расизъм

Но ако тези данни са обезпокоителни заради стереотипните нагласи и ниското ниво на толерантност към другите, то има други данни, които свидетелстват за най-обикновен расизъм. Това са резултатите, получени при отговора на въпроса дали анкетираните са съгласни да работят в една фирма с хора от определени националности. Оказва се, че анкетираните масово не биха приели роми, чернокожи и китайци да им бъдат началници или колеги, с които да са наравно в йерархията. В очите на анкетираните тези три национални групи са подходящи предимно за работата на чистачи или подчинени.

Последното е „расова теза“, смята анализаторката на тези данни Петя Кабакчиева. Тя напомня, че расизмът е основан на убеждението, че една раса може да има превъзходство над друга и че несъстоятелността на едно човешко същество може да се измерва по цвета на кожата му. От изследването се разбира, че само 31.8% от анкетираните са съгласни чернокожи да бъдат членове на ръководния екип на фирмата, в която работят. Толкова са и хората, които допускат чернокожите да са им преки началници или колеги (съответно 32.7% и 46%). Но затова пък цели 63.5% от анкетираните са съгласни чернокожите да работят като чистачи в тяхната фирма. Близо 60% са съгласни също така да имат чернокожи за подчинени. Почти същите стойности са отчетени, когато въпросът засяга роми или китайци.

Според Петя Кабакчиева тези данни показват недвусмислено, че има спешна нужда от изработване на адекватни политики, предимно в образованието. В противен случай неприемането на други раси ще попречи на наемането на работа на хора с друг цвят на кожата, а това ще се отрази негативно на икономиката. Демографските тенденции, съчетани с емигрирането на по-образованата част от българските младежи, ще доведат до необходимост страната да се отвори за специалисти отвън.

Мамо, защо това дете е с черна кожа?

Расистката тенденция се е проявила в социологическо изследване още през 2008 година - в омнибусното проучване на Алексей Пампоров от Институт „Отворено общество”. Тогава става ясно, че българите предпочитат да имат за началници хора от ЕС или руснаци и японци. Най-нежеланата група е тази на чернокожите от Африка.

Според Петя Кабакчиева тази расистка нагласа е преодолима само с отварянето към света. Българите се шокират от различния цвят на кожата поради простата причина, че в ежедневието си виждат само бели хора, твърди доцент Кабакчиева. Едно от предложенията й е децата да свикват от малки, че хората са различни, като това става съвсем визуално - например с поставяне на билбордове в училищата, на които да се виждат деца от различни раси.

Автор: Т. Ваксберг, Редактор: Д. Попова-Витцел