Черната дупка БДЖ

Коментар от Ясен Бояджиев:

БДЖ отново е в дупка. При това е доста спорно дали изобщо някога е излизала от нея или просто е затъвала все по-дълбоко. Така или иначе, пак ще вадят я от дупката, като този път ще ѝ спускат още по-дебело спасително „въже“, платено с парите на данъкоплатците - цели 103 милиона. Това щяло да бъде част от търсено в момента „цялостно решение на проблема“.

Тази песен сме я слушали много пъти. И ако се съди по фалшивия акомпанимент от абсурдни твърдения, търсенето изглежда отново е тръгнало в погрешна посока.

"Нормална кондиция"

„Важно е, че спасихме БДЖ от фалит“, похвали се директорът на компанията през март тази година. Два месеца по-късно, заради просрочени с години плащания, сметките ѝ са запорирани от съда след искане на притежателите на облигации по заем, взет от нея още през 2007 година. Което не попречи на директора да каже тези дни, че „това е едно дружество, което сега излиза от фалита".

Ако до 30 юни не плати на кредиторите си 40 милиона лева, излизащото от фалит дружество няма да може да плаща на служителите си и на доставчиците си, което означава, че влаковете просто ще спрат. (Впрочем, ако ги плати с наличните си средства, ефектът ще е същият.) Да не говорим, че 5 хиляди товарни вагона и единствените ѝ 25 съвременни мотриси подлежат на разпродажба, понеже са заложени като обезпечение по кредита. Да не говорим и за дребната подробност, че частен съдебен изпълнител вече обяви за продан половината от сградата, в която се помещава централното управление на компанията. Всичко това не попречи на министъра на транспорта да обяви, че тя е в "нормална кондиция и може да си управлява дълговете и активите".

"Цялостно решение"

Първоначално правителството се канеше да плати от бюджета изискваните милиони, но после отложи решението, „за да намери в близките десетина дни цялостно решение на проблема“. Ако се съди по казаното и намекнатото, това „цялостно решение“ ще включва: опит да се измоли някаква отстъпка от облигационерите; плащане „накуп“ на останалите по кредита 103 милиона; едновременно обявяване на търг за покупка на нови локомотиви и вагони и на търг за концесия на „Летище София“; с незабавните приходи от концесията връщане на 103-те милиона и (може би) покриване на още към 300 милиона други дългове на компанията.

От всичко това единственото сигурно е плащането. Отстъпките са чиста фантазия. За концесията на летището се говори от 15-ина години - не е ясно дали този път ще стане и дали ще се намери концесионер, готов да плати предварително стотици милиони. Както и дали въобще е разумно тези приходи да отидат за тази цел. Купуването на нов подвижен състав, разбира се, е крайно наложително, само че то ще означава нови, още по-големи дългове на гърба на данъкоплатците - компанията няма да може да си ги плаща сама, понеже пак липсва най-съществената част от всяко цялостно решение за нейното спасяване.

"... с което проблемът приключва"

„Бизнес логиката, икономическата логика и политическата логика изисква (...) накрая да има държавна намеса за окончателно погасяване на тези задължения, с което проблемът приключва“, казва директорът на БДЖ. Всъщност нищо не приключва, а дори започва да се трупа наново. Можеше да се ориентира към приключване, ако компанията не трупаше постоянно нови и нови загуби.

„Политическата“ им логика я знаем, тя си е точно такава. По силата на тази логика за десетина години държавата сигурно е изляла в БДЖ няколко милиарда лева. Само напоследък: лятото на 2017 година - 62 милиона, февруари 2018 - 31 милиона. Икономическата логика обаче е съвсем друга. Една компания може да бъде истински спасена само по този начин: като се направи така, че да спре да трупа загуби и да започне да печели, за да може да се издържа и развива. Но въпреки безбройните стратегии и оздравителни планове през годините, нищо такова не се е случило. И засега няма признаци да се случи.

"Което е трябвало да бъде направено, е направено"

„Направил съм всичко необходимо държавата да помогне на дружеството. В БДЖ практически всичко, което трябва да бъде направено, е направено“, твърди министърът на транспорта. „Осем години се правят реформи“, казва директорът. Може и да са искали да правят реформи, но да не са им разрешили. В действителност обаче не е направено почти нищо - освен продажбата на стари вагони за скрап и на някоя и друга ненужна сграда. Много от влаковете „горят“ хиляди левове с всяко излизане от депото, повечето линии са нерентабилни. Цените на билетите не покриват себестойността, персоналът е все така раздут, транспортната политика продължава да се бърка със социалната. В същото време пътуването с влак си остава все така бавно, неудобно и дори опасно за живота.

"Политическата логика"

„Твърдението, че БДЖ е на гърба на данъкоплатците, е спекула“, обявява друг жп началник. Опровержението дойде от най-сигурния източник - министъра на финансите. Общите разходи на пътническите превози са около 250 милиона лева на година, от които собствени приходи са около 50 милиона, а цели 200 милиона са от данъците на българските граждани. Само 20% от разходите на железниците се покриват от това, което се плаща като цена за услуга.

През това време медиите са пълни с документирани свидетелства за нагласени обществени поръчки за ремонти, победителят в които е предварително известен на всички, а цените са все по-високи и по-високи. Не се е чуло някой да се е впечатлил особено.

Всичко това също е част от „политическата логика“, която е в сила не само в железниците, но и в почти всички сфери на управлението - нищонеправене, вечно отлагане, имитация на реформи, източване.

Финансовият министър излезе с авангардната идея да се даде глътка въздух на БДЖ, като административно се разредят конкуриращите я автобуси - като нямат друг избор, хората ще се качват на влак. В интернет форумите мнозина веднага му отговориха, че е по-добре „това недоразумение БДЖ моментално да се закрие“. Не е нужно да се закрива. Достатъчно е да се даде в частни ръце, като се продаде или даде на концесия едновременно с летището. Това би било наистина цялостно решение.